| ----о-- - Намерени са 269 думи от търсенето |
|---|
| забродя - забродиш, мин. св. забродих, мин. прич. забродил, св.— вж. забродвам. |
| загробя - загробиш, мин. св. загробих, мин. прич. загробил, св. — вж. загробвам. |
| загрозя - загрозиш, мин. св. загрозих, мин. прич. загрозил, св. — вж. загрозявам. |
| заплодя - заплодиш, мин. св. заплодих, мин. прич. заплодил, св. — вж. заплождам. |
| заслоня - заслониш, мин. св. заслоних, мин. прич. заслонил, св. — вж. засланям. |
| засмоля - засмолиш, мин. св. засмолих, мин. прич. засмолил, св. — вж. засмолявам. |
| застоял - застояла, застояло, мн. застояли, прил. 1. За хранителен продукт — който е престоял, има лош вид и вкус. В хладилника имаше само м... |
| затворя - затвориш, мин. св. затворих, мин. прич. затворил, св. — вж. затварям. |
| злокоба - само ед. Нещо, което предвещава зло, нещастие. |
| бърборя - бърбориш, бърборих, бърборил.1. Бъбря.2. Говоря несериозни, несъществени неща; неща, които няма да станат. |
| възродя - възродиш, мин. св. възродих, мин. прич. възродил, св.- вж. възраждам. |
| въдворя - въдвориш, мин. св. въдворих, мин. прич. въдворил, св.— вж. въдворявам. |
| възторг - мн. възторзи, м.1. Само ед. Висок подем на чувствата; възхищение. Във възторг съм от нейната музика. Изпадам във възторг.2. Обикн.... |
| гъргоря - гъргориш, мин. св. гъргорих, мин. прич. гъргорил, несв.Разг. Издавам тих, еднообразен шум, подобен на шума от врене на вода. |
| дърдоря - дърдориш, мин. св. дърдорих, мин. прич. дърдорил, несв. Пренебр. Говоря много, без прекъсване, обикн. за незначителни неща; бърбор... |
| дързост - дързостта, мн. дързости, ж. 1. Само ед. Качество на дързък. 2. Обикн. мн. Дръзка проява. |
| зърнояд - мн. зърнояди, м. Дребно насекомо, което се храни със семена от зърнени растения. |
| къркоря - къркориш, мин. св. къркорих, мин. прич. къркорил, несв. За празни черва на гладно - издавам характерни звуци. |
| мъдрост - мъдростта, мн. мъдрости, ж. 1. Само ед. Качество на мъдър. 2. Само ед. Бистър ум и голям жизнен опит; благоразумие. 3. Мъдра мисъл... |
| мърморя - мърмориш, мин. св. мърморих, мин. прич. мърморил, несв. 1. Говоря неясно, неразбрано, обикн. на себе си. Какво мърмори тоя? 2. Дос... |