Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

----л--- - Намерени са 242 думи от търсенето
кирилица - само ед. 1. Една от двете старобългарски азбуки, наречена така по името на Константин-Кирил Философ. 2. Азбуката, която с незначит...
киселина - мн. киселини, ж. 1. Спец. В химията — съединение на водорода, което образува соли във взаимодействие с основи. Солна киселина. 2. ...
киселица - мн. киселици, ж. 1. Дива ябълка, както и плодовете и. 2. Нещо, което е с много кисел вкус. Тия сливи са истински киселици.
медалист - мн. медалисти, м. Носител на медал като награда. Медалист от олимпиада.
мамалига - само ед. Румънско национално ястие, приготвено от варено царевично брашно; качамак.
металург - мн. металурзи, м. Специалист по металургия.
надалече - нареч. На голямо разстояние от тук, на далечно място. Гледам надалече. Заминавам надалече. • Отивам надалече. Прекалявам с постъпк...
нахалник - мн. нахалници, м. Нахален човек; груб и безцеремонен човек.
набелвам - набелваш, несв. и набеля, св.; какво. Беля в достатъчно количество. Набелих два килограма картофи.
набележа - набележиш, мин. св. набелязах и набележих, мин. прич. набелязал и набележил, св. — вж. набелязвам.
навалица - мн. навалици, ж. Тълпа, блъсканица. Загубиха се в навалицата.
надплатя - надплатиш, мин. св. надплатих, мин. прич. надплатил, св. — вж. надплащам.
надялкам - надялкаш, св. — вж. надялквам.
нажулвам - нажулваш, несв. и нажуля, св. 1. Жуля нещо, натривам го. 2. Прен. Разг. Карам се много на някого. — нажулвам се/ нажуля се. Разг. ...
наизляза - наизлезеш, мин. св. наизлязох, мин. прич. наизлязъл, св. — вж. наизлизам.
накалвам - накалваш, несв. и накалям, св.; кого/ какво. Калям цялата повърхност на нещо, нацапвам с кал.
напалвам - напалваш, несв. и напаля, св.; какво. 1. Запалвам. Напалих камината. 2. Какво. Паля в достатъчно количество, много.
населвам - населваш, несв. и населя, св.; какво, с кого. Настанявам някого да живее на определено място. Населват града с преселници.
насилвам - насилваш, несв. и насиля, св. 1. Кого. Принуждавам някого със сила или заплаха да извърши нещо. Насилиха го да влезе. Не го насилв...
насилник - мн. насилници, м. Лице, което върши насилие.// прил. насилнически, насилническа, насилническо, мн. насилнически.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: