| ----л--- - Намерени са 242 думи от търсенето |
|---|
| поселище - мн. поселища, ср. Населено място; селище, заселище. |
| преклоня - преклониш, мин. св. преклоних, мин. прич. преклонил, св. — вж. прекланям. |
| проследя - проследиш, мин. св. проследих, мин. прич. проследил, св. — вж. проследявам. |
| револвер - мн. револвери, (два) револвера, м. Малко ръчно огнестрелно оръжие с въртящ се барабан за патроните. // прил. револвереи, револверн... |
| светлост - светлостта, само ед., ж. 1. Качество на светъл; яркост. 2. Истор. С мест. При обръщение към високопоставено лице или при споменава... |
| скоклест - скоклеста, скоклесто, мн. скоклести, прил. Разг. Който е с дълги и слаби крака. Скоклесто момче. |
| стволест - стволеста, стволесто, мн. стволести, прил. Който е с голям ствол. Стволест бук. |
| хотелиер - мн. хотелиери, м. Стопанин на хотел. // прил. хотелиерски, хотелиерска, хотелиерско, мн. хотелиерски. // същ. хотелиерство, ср. |
| будилник - мн. будилници, (два) будилника.Часовник със звънец, който звъни в желания за събуждане час. |
| гюрултия - мн. гюрултии, ж.Разг. Врява, глъчка, шум. Вдигам гюрултия. |
| прихлупя - прихлупиш, мин. св. прихлупих, мин. прич. прихлупил, св. — вж. прихлупвам. |
| екселенц - само ед. Превъзходителство (в обръщение към посланик, висш държавен служител и др.). |
| изселник - мн. изселници, м. Човек, който е изселен. В селото бяха дошли изселници от Беломорска Тракия. |
| интелект - само ед. Способности за мислене, равнище на умствено развитие на човека. Висок интелект. Развит интелект. |
| неделник - мн. неделници, (два) неделника, м. Сборник с неделни религиозни четива. |
| пепелище - мн. пепелища, ср. Покрито с пепел място след пожар. |
| пепелник - мн. пепелници, (два) пепелника, м. Съд за събиране на пепел. Остави угарката в пепелника. |
| печеливш - печеливша, печелившо, мн. печеливши, прил. Който носи печалба. Печеливш билет. Печеливша дейност. |
| приклещя - приклещиш, мин. св. приклещих, мин. прич. приклещил, св. — вж. приклещвам. |
| цедилник - мн. цедилници, (два) цедилника, м. Разг. Голяма здрава торба от вълнен плат с дълги връзки при отвора. |