| ----а - Намерени са 845 думи от търсенето |
|---|
| копка - мн. копки, ж. 1. Дупка, направена от едно забиване на инструмент, обикн. в земята. Направих първата копка. 2. Копване. 3. Разг. Ду... |
| копна - копнеш, мин. св. копнах, мин. прич. копнал, св. — вж. копвам. |
| корда - мн. корди, ж. 1. Струна на музикален инструмент. 2. Здрава тънка нишка от синтетична материя. Корда на въдица. 3. Въже, употребява... |
| котва - мн. котви, ж. Тежко метално приспособление с извити остри краища, окачено на верига, което се забива на дъното и задържа плавателе... |
| котка - мн. котки, ж. 1. Домашен бозайник с вид на малък тигър и с инстинкт да лови мишки. Котката мяука. Котката ближе козината си. 2. Пр... |
| лодка - мн. лодки, ж. 1. Малък плавателен съд за близки разстояния, каран с помощта на гребла, платна или мотор. Моторна лодка. Спасителна... |
| локва - мн. локви, ж. 1. Вдлъбнатина на земята (на улица, път), пълна обикн. с дъждовна вода. След дъжда се образуваха големи локви. 2. Ра... |
| локна - локнеш, мин. св. локнах, мин. прич. локнал, св. — вж. локвам. |
| множа - множиш, мин. св. множих, мин. прич. множил, несв.; какво. Увеличавам броя на нещо. Множа успехите си. — множа се. Размножавам се, ... |
| молба - мн. молби, ж. 1. Обръщение към някого, което призовава да се удовлетворят някакви нужди или да се изпълнят някакви желания. Имам м... |
| молла - мн. молли, м. Мохамедански съдия. |
| морга - мн. морги, ж. 1. Помещение, в което се съхраняват трупове на покойници до идентифицирането, аутопсията или погребването им. 2. Пре... |
| морда - мн. морди, ж. Разг. Ирон. Предна част от лицето на животно или човек; муцуна, мутра. |
| норка - мн. норки, ж. 1. Дребен хищен бозайник с лъскава ценна козина. 2. Обработена кожа от това животно. Палто от норки. |
| норма - мн. норми, ж. 1. Правило, канон, установен ред, узаконено положение. Езикова норма. 2. Установена средна стойност за нещо. Дневна ... |
| опаша - опашеш, мин. св. опасах, мин. прич. опасал, св. - вж. опасвам. |
| опора - мн. опори, ж. 1. Място или предмет, на който се закрепва нещо. 2. Прен. Сила, която поддържа някого или нещо, помага му. Той е опо... |
| отава - само ед. Трева, израсла на мястото на окосената. |
| отида - отидеш, мин. св. отидох, мин. прич. отишъл, св. - вж. отивам. |
| охота - само ед. 1. Желание, стремеж, влечение. 2. Желание за ядене; апетит. Яде с охота. |