| ----а - Намерени са 845 думи от търсенето |
|---|
| мигла - мн. мигли, ж. Ресниците на клепачите. Дългите и извити мигли трепнаха като крилца на пеперуда. |
| мирта - мн. мирти, ж. Мирт. |
| митра - мн. митри, ж. Спец. Богато украсена корона, която се носи от лица с епископски сан при богослужения. |
| мишка - мн. мишки, ж. Дребен гризач с остра муцуна и дълга тънка опашка. Полска мишка. Домашна мишка. // същ. умал. мишле, мн. мишлета, ср... |
| мишца - мн. мишци, ж. Разг. Мускул. Силни и здрави мишци. • Напрягам мишци. Полагам големи усилия, за да извърша някаква работа. |
| мрача - мрачиш, мин. св. мрачих, мин. прич. мрачил, несв.; кого/какво. Остар. 1. Правя тъмен, мрачен. 2. Прен. Наскърбявам, натъжавам. |
| мрежа - мн. мрежи, ж. 1. Вид тъкан от преплетени и завързани нишки, между които се образуват отвори. 2. Изработено от такава тъкан приспос... |
| мряна - мн. мрени, ж. Вид сладководна риба със заострена глава. |
| муска - мн. муски, ж. Малка кесия, в която се поставят заклинателни текстове или други предмети за предпазване от беда; амулет, талисман. |
| мутра - мн. мутри, ж. Пренебр. 1. Неприятно, грозно лице. Не искам да виждам повече мутрата ти тук. 2. Гримаса, мимика. Кисела мутра. • На... |
| муфта - само ед. Разг. 1. Като нареч. Муфт. 2. Нещо, получено даром, безплатно. |
| мухла - мн. мухли, ж. Пренебр. Жена мухльо. |
| мушка - мн. мушки, ж. Неголяма издатина в предната част на огнестрелно оръжие, която служи за прицелване. • Вземам на мушка. 1. Прицелвам ... |
| мушна - мушнеш, мин. св. мушнах, мин. прич. мушнал, св. — вж. мушвам. |
| мярка - мн. мерки, ж. 1. Мяра. 2. Единица за измерване. Мярка за дължина. 3. Размер. Дрехите не са моята мярка. 4. Средство за осъществява... |
| мярна - мернеш, мин. св. мярнах, мин. прич. мярнал, св. — вж. мярвам. |
| мяуча - мяучиш, мин. св. мяучих, мин. прич. мяучил, несв. Мяукам. |
| навра - навреш, мин. св. наврях, мин. прич. наврял, св. — вж. навирам. |
| наежа - наежиш, мин. св. наежих, мин. прич. наежил, св. — вж. наежвам. |
| наема - наемеш, мин. св. наех, мин. прич. наел, св. — вж. наемам. |