| ---ч-- - Намерени са 96 думи от търсенето |
|---|
| птичар - птичарят, птичаря, мн. птичари, м. Човек, който отглежда птици в птицеферма. |
| разчет - само ед. Предварително съставен план за изразходване; сметка. |
| сричам - сричаш, несв. 1. Чета на срички. Първокласникът вече срича. 2. Прен. Пренебр. Чета със запъване, не гладко, лошо. Стига си сричал,... |
| скачам - скачаш, несв. и скоча, св. 1. Премествам се със скок от едно място на друго в хоризонтална или във вертикална посока. Скачам с два... |
| скучая - скучаеш, мин. св. скучах, мин. прич. скучал, несв. Обхванат съм от скука; отегчавам се, досажда ми, дотяга ми, омръзва ми. По цял ... |
| случай - случаят, случая, мн. случай, (два) случая, м. 1. Нещо, което се е случило; факт, явление. Досега няма случай на такова жестоко уби... |
| случка - мн. случки, ж. Случай, събитие, произшествие. Весела случка. |
| спичам - спичаш, несв. и спека, св.; какво. Правя да стане твърд, сух. Слънцето е спекло земята. — спичам се/спека се. Ставам сух, твърд, с... |
| сричка - мн. срички, ж. Спец. Най-малкият произносителен звуков комплекс от думата, който се състои от една гласна със или без съгласни. //... |
| стачка - мн. стачки, ж. Форма на икономическа и политическа борба, която се изразява в спиране на професионалната дейност, за да се изпълня... |
| телчар - телчарят, телчаря, мн. телчари, м. Човек, който отглежда телета. |
| тричав - тричава, тричаво, мн. тричави, прил. Който съдържа твърде много трици. Тричав хляб. |
| удачен - удачна, удачно, мн. удачни, прил. 1. Който е успешен, благополучен. Удачна сделка. Удачно пътуване. 2. Който е сполучлив, подходящ... |
| храчка - мн. храчки, ж. Гъста слуз, която се отделя от секретите на белите дробове или носната кухина и се изхвърля през устата. Кървава хр... |
| юначен - юначна, юначно мн. юначни, прил. Който е юнашки; смел, безстрашен, мъжествен. Юначни подвизи. Юначна жена. |
| прочит - само ед. Прочитане. Книги за прочит. Различен прочит. Втори прочит. |
| прочее - 1. Съюз. Зазаключение със значение тъй че, следователно. Циркът свърши, прочее трябва да вървим. 2. Нареч. Впрочем, всъщност, наис... |
| прочие - съюз и нареч. Прочее. |
| прочут - прочута, прочуто, мн. прочути, прил. Известен, познат на много хора; славен. Прочути хора. |
| срочен - срочна, срочно, мн. срочни, прил. 1. Бърз, спешен, неотложен. Срочно решение. 2. Който се отнася до учебен срок. Срочна оценка. //... |