| ---р-- - Намерени са 257 думи от търсенето |
|---|
| разрез - мн. разрези, (два) разреза, м. 1. Равнина, плоскост, през която е разрязан един предмет. Разрез на сърце. 2. Продълговат и тесен о... |
| разрив - обикн. ед. 1. Разкъсване на вътрешен орган (обикн. на сърдечния мускул). 2. Прен. Окончателна раздяла, свързана с прекъсване на вс... |
| разрия - разриеш, мин. св. разрих, мин. прич. разрил, св. Разрина. |
| разряд - мн. разряди, (два) разряда, м. Разред. |
| раиран - раирана, раирано, мн. раирани, прил. Който е на райета. Раиран костюм. |
| сбирам - сбираш, несв. и сбера, св. Разг. Събирам. |
| сопран - мн. сопрани, (два) сопрана, м. 1. Само ед. Най-високият певчески глас (при деца или при жени). 2. Прен. Певица с такъв глас. // пр... |
| спирам - спираш, несв. и спра, св. 1. Преставам да се движа, да действам, да работя. Автобусът спира на спирката. Телефонът спря да звъни. ... |
| сумрак - само ед. Полутъмно състояние преди изгрева на слънцето и след залеза; здрач, полумрак. В сумрака неясно се виждаха очертанията на ... |
| сатрап - мн. сатрапи, м. 1. Истор. Управител на област в древна Персия и др. 2. Прен. Деспотичен, самовластен управител или господар (в сем... |
| сафрид - само ед. Вид морска риба (с дължина около 50 см) с важно стопанско значение. |
| сбарам - сбараш, св. — вж. сбарвам. |
| сбирка - мн. сбирки, ж. 1. Събрани, обикн. еднородни предмети; колекция. Сбирка от картини. Сбирка от монети. 2. Остар. Събрани по някакъв ... |
| сверка - мн. сверки, ж. Сверяване. |
| свирам - свираш, несв. и свра, св.; какво/кого. Поставям на тясно място с усилие; пъхам, завирам. Сврях парите на дъното на шкафа. — свирам... |
| свирач - мн. свирачи, м. Разг. Човек, който свири на музикален инструмент (обикновено народен). На събора дойдоха певци и свирачи от всички... |
| свирка - мн. свирки, ж. 1. Малък инструмент, който свири при духане. Съдийска свирка. 2. Приспособление, с помощта на което се свири за дав... |
| свирна - свирнеш, мин. св. свирнах, мин. прич. свирнал, св. — вж. свирвам. |
| скарам - скараш, св. — вж. скарвам. |
| скаран - скарана, скарано, мн. скарани, прил. 1. Който е влоши отношения с друг. Скаран съм с жена си. Ние сме скарани от дълго време и не ... |