| ---о-а - Намерени са 88 думи от търсенето |
|---|
| събота - мн. съботи, ж. Ден от седмицата — след петък и преди неделя. // прил. съботен, съботна, съботна, мн. съботни. • Велика събота. Съб... |
| тъпота - само ед. Тъпост, тъпоумие. |
| изложа - изложиш, мин. св. изложих, мин. прич. изложил, св. — вж. излагам. |
| източа - източиш, мин. св. източих, мин. прич. източил, св. — вж. източвам. |
| котора - мн. котори, ж. Пренебр. Тясно, малко помещение. Свинска котора. Живеят в две котори. // същ. умал. которка, мн. которки, ж. |
| кодоша - кодошиш, мин. св. кодоших, мин: прич. кодошил, несв.; кого. Разг. Правя кодош. — кодоша се. Правя си кодош е някого. |
| кокона - мн. кокони, ж. Разг. Пренебр. 1. Много нагиздена, натруфена жена. Голяма кокона е станала. Стъпва като кокона. 2. Капризен, придир... |
| колода - мн. колоди, ж. Комплект от карти за игра. За тази игра са нужни две колоди карти. |
| колона - мн. колони, ж. 1. Подпора от камък, железобетон, дърво, която е част от конструкция на сграда или се издига като паметник. Мраморн... |
| корона - мн. корони, ж. 1. Скъпоценен накит за глава с форма на венец, който се носи от монарх като символ на властта. Златна корона. 2. Пр... |
| лекота - само ед. 1. Сръчност, ловкост, леснина. С лекота върши всичко. Решавам задачи с лекота. 2. Чувство на душевно спокойствие. Лекота... |
| лошота - само ед. Проява на лош. |
| мадона - мн. мадони, ж. 1. Обикн. ед. Название на Богородица у католиците. 2. Изображение на Богородица. 3. Прен. Красива непорочна жена. |
| метода - мн. методи, ж. Метод. |
| мимоза - мн. мимози, ж. Южно растение, чиито листа се свиват при допир. |
| наложа - наложиш, мин. св. наложих, мин. прич. наложил, св. - вж. налагам. |
| някога - неопр. нареч. 1. Неизвестно кога в миналото, много отдавна. Някога тук са живели динозаври. 2. Неизвестно кога в бъдещето. Дали ня... |
| набода - набодеш, мин. св. набодох, мин. прич. набол, св. — вж. набождам. |
| назова - назовеш, мин. св. назовах, мин. прич. назовал, св. — вж. назовавам. |
| накова - наковеш, мин. св. наковах, мин. прич. наковал, св. — вж. наковавам. |