Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

---о-а - Намерени са 88 думи от търсенето
парола - мн. пароли, ж. Предварително уговорена тайна дума, която служи за разпознаване на членове на дадена организация, които не се позна...
пехота - мн. пехоти, ж. Род войска, която се придвижва пеша — основна бойна сила в армията. • Морска пехота. Част от военноморските сили, к...
пикола - мн. пиколи, ж. Духов музикален инструмент — малка флейта.
пирога - мн. пироги, ж. Дълга тясна лодка, използвана от населението в Океания.
положа - положиш, мин. св. положих, мин. прич. положил, св. — вж. полагам.
полоса - само ед. Спец. Дълъг участък от местност със специално предназначение. Гранична полоса.
порода - мн. породи, ж. 1. Разновидност у едни и същи животни или растения, която се отличава с предавани по наследство еднакви признаци; с...
посока - мн. посоки, ж. 1. Въображаема линия, която се следва при движение; направление, насока. 2. Спец. Географски ориентир. Посоки на св...
посоча - посочиш, мин. св. посочих, мин. прич. посочил, св. — вж. посочвам.
работа - мн. работи, ж. 1. Физическа или умствена дейност за произвеждането на нещо; труд, занятие. Домакинска работа. 2. Професия, длъжнос...
разора - разореш, мин. св. разорах, мин. прич. разорал, св. — вж. разоравам.
самота - само ед. 1. Уединение, прекарване без други хора. Живее в самота. Прекара една година в самота. 2. Отсъствие на хора, на живи съще...
сивота - само ед. 1. Сив цвят. 2. Прен. Еднообразие, незабележимост, скука. Сивотата на ежедневието.
сирота - мн. сироти, ж. и м. Остар. Разг. 1. Сирак. 2. Нещастник, клетник, сиромах (във 2 знач.). // прил. сиротен, сиротна, сиротно, мн. с...
строфа - мн. строфи, ж. Повтаряща се група от стихове, организирани от рима, ритъм и интонация; куплет. Четиристишна строфа.
строша - строшиш, мин. св. строших, мин. прич. строшил, св. — вж. строшавам.
сухота - само ед. Усещане за сухост; сухост. Лекарството предизвиква сухота в устната кухина.
такова - — вж. такъв.
тегоба - мн. тегоби, ж. Остар. 1. Задължение, повинност, данък. Всеки трябва да изпълни тегобите си. 2. Прен. Голямо тегло, скръб, мъка, ст...
тегота - само ед. Остар. 1. Мъчително състояние на тягост, досада, мъка. 2. Горещо време, в което е трудно да се диша от задух.
страници: 1 2 3 4 5
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: