Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

---г-- - Намерени са 84 думи от търсенето
мангър - мн. мангъри, (два) мангъра, м. 1. Истор. Малка медна монета. 2. Прен. Без стойност, нищо.
овъгля - овъглиш, мин. св. овъглих, мин. прич. овъглил, св. - вж. овъглявам.
пъргав - пъргава, пъргаво, мн. пъргави, прил. 1. Подвижен и бърз. Пъргаво дете. 2. Който за малко време свършва много работа; сръчен, раб...
подгъв - мн. подгъви, (два) подгъва, м. Загънат навътре и подшит край на дреха, покривка, завеса и др.
стъгда - мн. стъгди, ж. Остар. Площад на село.
сингъл - мн. сингъли, (два) сингъла, м. Малка грамофонна плоча с по един запис на всяка страна.
смугъл - смугла, смугло, мн. смугли, прил. Който е с тъмен цвят на кожата; мургав.
тръгна - тръгнеш, мин. св. тръгнах, мин. прич. тръгнал, св. — вж. тръгвам.
търгаш - мн. търгаши, м. Пренебр. Нечестен търговец. // прил. търгашески, търгашеска, търгашеско, мн. търгашески.
епигон - мн. епигони, м. Привърженик на литературно, научно и др. направление, който не проявява творческа оригиналност, а механично повтар...
лонгоз - мн. лонгози, (два) лонгоза, м. Крайречна гора (в Източна и Югоизточна България). Лон-гозът на река Камчия. Лонгозът на река Ропота...
много- - Първа съставна част на сложни думи със значение голямо количество, голяма степен, голям брой, напр. многогласен, многоброен, много...
обагня - обагниш, мин. св. обагних, мин. прич. обагнил, св. — вж. обагням.
обагря - обагриш, мин. св. обагрих, мин. прич. обагрил, св. — вж. обагрям.
лизгар - мн. лизгари, (два) лизгара, м. Диал. Права лопата за копаене.
мургав - мургава, мургаво, мн. мургави, прил. Който има тъмна, матова кожа; смугъл. Мургав човек. // същ. мургавина, ж.
мангал - мн. мангали, (два) мангала, м. Железен или керамичен съд, в който се поставят разгорени въглища за отопление.
манган - само ед. Спец. Химически елемент — сребристобял трошлив метал, употребяван в металургията. // прил. манганов, манганова, манганово...
отегча - отегчиш, мин. св. отегчих, мин. прич. отегчил, св. — вж. отегчавам.
пангар - мн. пангари, (два) пангара, м. 1. Място в църква, където се продават свещи. 2. Място в църква или блюдо, където се събират помощи.
страници: 1 2 3 4 5
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: