мн. тикви, ж. 1. Градинско растение с влечащо стъбло, широки листа и най-често с големи жълти или бели плодове с месеста част и кухина, изпълнена със семки, както и самите плодове. Печена тиква. Отглеждам тикви. 2. Прен. Разг. Пренебр. Глава на човек. В тиквата му няма капка мозък. 3. Прен. Разг. Пренебр. Глупав човек. Голяма тиква е той, за нищо не може да се уреди. // прил. тиквен, тиквена, тиквено, мн. тиквени. Тиквени семки. • Тиквата ми е зелена. Разг. Глупав съм. • Не било по тиквите, а по кратуните. Разг. За нещо, което става късно, на което му е минало времето. • Тиквен медал. Разг. Никакъв медал.

ако насън видиш, садиш, береш, режеш или печеш тиква, наяве ще имаш задружно семейство и много приятели. ако ядеш варена тиква, ще се ядосваш или ще се разболееш. тиквеник ако правиш или ядеш насън, чака те охолен живот. тиквени семки обещават много деца в дома ти.

pumpkin