---а- - Намерени са 490 думи от търсенето |
тъпак - мн. тъпаци, м. Разг. Пренебр. Тъп човек. // прил. тъпашки, тъпашка, тъпашко, мн. тъпашки. Тъпашко поведение. |
цъкам - цъкаш, несв. 1. Разг. За механизъм — работя, движа се, като издавам отчетлив звук. Часовникът в кухнята цъкаше равномерно. 2. Изра... |
щъкам - щъкаш, несв. и щъкна, св. Разг.1. Ходя, движа се насам-натам, върша целенасочено нещо (без да се вижда какво). Мравките щъкат наго... |
какао - само ед. 1. Плодовете на вечнозелено тропическо дърво с големи цветове, отглеждано и в плантации. 2. Прахът, получаван от плодовет... |
ковач - мн. ковачи, м. 1. Занаятчия, който прави или поправя изделия от метал. Този ковач кове подкови и други железа. 2. Занаятчия, който... |
козар - козарят, козаря, мн. козари, м. Човек, който пасе, понякога отглежда стадо с кози. Козарят изкарва козите. |
кокал - мн. кокали, (два) кокала, м. Разг. 1. Кост. Боли ме кокалът на крака. 2. Прен. Само ед. Само членувано. Нещо, обикн. служба, което... |
колаж - мн. колажи, (два) колажа, м. 1. Композиция от ленени детайли върху плат, хартия и др. 2. Съединяване на кинокартини, на части от р... |
колай - колаят, колая, само ед., м. Разг. Начин за извършване; изход. Търся колай. Намирам му колая. |
колан - мн. колани, (два) колана, м. 1. Лента от кожа или плат, която е към дреха или отделно и служи за пристягане в кръста. Коланът на п... |
колар - коларят, коларя, мн. колари, м. Занаятчия, който прави и/или поправя каруци. Искам да си поръчам каруца при коларя. |
комай - нареч. Остар. Като че ли, почти. Тук беше комай цялото село. |
комар - мн. комари, (два) комара, м. Малко летящо насекомо, което хапе и предизвиква силен сърбеж, обикн. в топло време. Вечер имаше стоти... |
комат - мн. комати, (два) комата, м. Разг. Голямо парче хляб. Вземам си да ям комат хляб и парче сирене. // същ. умал. коматче, мн. коматч... |
конак - мн. конаци, (два) конака, м. 1. Истор. Преди Освобождението — турско полицейско и административно управление в градовете. Долагам ... |
копан - мн. копани, (два) копана, м. Разг. Крайник на птица; кълка. От пилето ми се падна копанът. |
копач - мн. копачи, м. Човек, който копае. Тук-там по градините се мяркаха копачи. |
копая - копаеш, мин. св. копах, мин. прич. копал, несв.; какво. 1. С инструмент или машина правя яма, дупка в земята. Багерът копае ров за... |
кораб - мн. кораби, (два) кораба, м. 1. Голям плавателен съд (каран отначало с платна, сега с машинен двигател) за пренасяне на хора или т... |
корав - корава, кораво, мн. корави, прил. 1. Който е твърд или е станал твърд. Кораво легло. Корав плод. Корава земя. Корав хляб. 2. Който... |