| ---а- - Намерени са 490 думи от търсенето |
|---|
| ридая - ридаеш, мин. св. ридах, мин. прич. ридал, несв. Плача с въздишки, шумно. |
| рижав - рижава, рижаво, мн. рижави, прил. Риж. |
| рипам - рипаш, несв. Разг. Скачам (с подрусвания). Рипам на хорото. |
| ритам - риташ, несв. 1. Какво/кого. Удрям с крак. Ритам топка. Ритнаха човека. 2. Махам с крака във въздуха. Детето рита. 3. За животно — ... |
| рицар - рицарят, рицаря, мн. рицари, м. 1. Истор. Средновековен аристократ воин. 2. Прен. Смел, храбър мъж, защитник на благородни цели. 3... |
| рогат - рогата, рогато, мн. рогати, прил. 1. Който има рога (в 1 и 2 знач.). 2. Същ. рогатият. Разг. Дявол, сатана. Мълчи да не те чуе рог... |
| рогач - мн. рогачи, (два) рогача, м. 1. Елен. 2. Едър бръмбар с роговидни челюсти. 3. Вид боб с тънки обли чушки. |
| роман - мн. романи, (два) романа, м. 1. Прозаично художествено произведение с голям обем, богато съдържание и много герои. 2. Прен. Остар.... |
| рохав - рохава, рохаво, мн. рохави, прил. Рохкав. |
| рошав - рошава, рошаво, мн. рошави, прил. 1. Който е разрошен; чорлав, несресан, разбъркан. Рошави мустаци. 2. Който е с разрошена коса, к... |
| рудар - рударят, рударя, мн. рудари, м. Остар. Човек, който копае руда, за да добие метал. // същ. рударство, ср. |
| сарай - сараят, сарая, мн. сараи, (два) сарая, м. Истор. У мюсюлманските народи - дворец на владетел или на висш служител. • Като сарай. Г... |
| себап - само ед. Остар. Добро дело, благодеяние. Всеки човек трябва да стори някакъв себап. |
| сякаш - нареч. 1. Изразява предположение; струва ми се, като че ли. Навън сякаш вали. 2. Изразява сравнение; като че ли, също като. А тя, ... |
| саван - мн. савани, (два) савана, м. Бяло платно, с което покриват или увиват мъртвец; покров. • Под саван да те видя. Разг. Да те видя мъ... |
| сакат - саката, сакато, мн. сакати, прил. Който е с липсващ или увреден крайник. Сакат човек. Саката ръка. • Куцо и сакато. Разг. Пренебр.... |
| салам - мн. салами, (два) салама, м. 1. Само ед. Вид колбас, приготвен от смляно месо с подправки, натъпкано в широко и право животинско ч... |
| самар - мн. самари, (два) самара, м. 1. Приспособление от дървени части с тапицерия, което се закрепва на гърба на товарно животно за сяда... |
| сараф - мн. сарафи, м. Човек, който се занимава с размяна, обмяна на пари, от което печели. // прил. сарафски, сарафска, сарафско, мн. сар... |
| сарач - мн. сарачи, м. Занаятчия, който изработва седла за кон или магаре, хамути, юзди и др. изделия от дебела обработена кожа. // прил. ... |