--р--- - Намерени са 475 думи от търсенето |
мараня - само ед. 1. Видимо трептене на въздуха при сухо, горещо и безветрено време. 2. Непоносима горещина, жега. |
маркер - мн. маркери, (два) маркера, м. Цветен флумастер за отбелязване на важни места в текст. |
маркиз - мн. маркизи, м. 1. Титла на западноевропейски благородник между граф и херцог. 2. Лице, което има тази титла. |
маркуч - мн. маркучи, (два) маркуча, м. Гъвкава гумена тръба за течности или газове. |
маруля - мн. марули, ж. Градинско растение с широки листа, употребявани за салата пролетно време. |
маршал - мн. маршали, м. 1. Военно офицерско звание, по-висше от генерал, което се дава за особени заслуги. 2. Лице, което има това звание.... |
мириша - миришеш, мин. св., мирисах, мин. прич. мирисал, несв. 1. Изпускам миризма. Розата мирише чудесно. 2. Какво. Улавям миризма. Мириша... |
мярвам - мярваш, несв. и мярна, св. Мяркам поединично, еднократно. — мярвам се/мярна се. Мяркам се поединично, еднократно. Зад завесата се ... |
мяркам - мяркаш, несв.; какво/кого. 1. Забелязвам за късо време. 2. Показвам нещо за малко и пак го скривам. — мяркам се. 1. Явявам се за м... |
нарамя - нарамиш, мин. св. нарамих, мин. прич. нарамил, св. — вж. нарамвам. |
нараня - нараниш, мин. св. нараних, мин. прич. наранил, св. — вж. наранявам. |
наредя - наредиш, мин. св. наредих, мин. прич. наредил, св. — вж. нареждам. |
нарежа - нарежеш, мин. св. нарязах, мин. прич. нарязал, св. — вж. нарязвам. |
нарека - наречеш, мин. св. нарекох, мин. прич. нарекъл, св. — вж. наричам. |
нарина - наринеш, мин. св. наринах, мин. прич. наринал, св. — вж. наривам. |
наруша - нарушиш, мин. св. наруших, мин. прич. нарушил, св. — вж. нарушавам. |
нарцис - мн. нарциси, (два) нарциса, м. 1. Луковично растение, което цъфти през пролетта с красиви бели или жълти цветове. 2. Прен. Влюбен ... |
осрамя - осрамиш, мин. св. осрамих, мин. прич. осрамил, св. — вж. осрамвам. |
отрада - мн. отради, ж. Остар. Удоволствие, радост. // прил. отраден, отрадна, отрадно, мн. отрадни. |
отразя - отразиш, мин. св. отразих, мин. прич. отразил, св. — вж. отразявам. |