| --л-- - Намерени са 288 думи от търсенето |
|---|
| молба - мн. молби, ж. 1. Обръщение към някого, което призовава да се удовлетворят някакви нужди или да се изпълнят някакви желания. Имам м... |
| молец - мн. молци, (два) молеца, м. Малка пеперуда, чиито ларви живеят във вълнени или кожени изделия и ги прояждат. |
| молив - мн. моливи, (два) молива, м. Графитена пръчка, обвита в дърво или метал, която се използва за писане и рисуване. Цветни моливи. //... |
| молла - мн. молли, м. Мохамедански съдия. |
| налог - мн. налози, (два) налога, м. Държавна такса, определена със закон; данък. |
| оглед - мн. огледи, (два) огледа, м. Оглеждане на нещо. Преди търга ще има оглед на изложените автомобили. • С оглед. С намерение, със сме... |
| облак - мн. облаци, (два) облака, м. 1. Струпване на водни пари в атмосферата. Черни облаци покриха небето. Купести облаци. 2. Прен. Плътн... |
| облея - облееш, мин. св. облях, мин. прич. облял, св. — вж. обливам. |
| облик - мн. облици, (два) облика, м. 1. Очертание, вид, форма. Сградата има интересен облик. 2. Душевност, характер. Нравствен облик. 3. С... |
| облог - мн. облози, (два) облога, м. Уговорка между две страни в спор за нещо, предстоящо да стане или да се разбере, според която непозна... |
| омлет - мн. омлети, (два) омлета, м. 1. Само ед. Пържени яйца. 2. Порция с пържени яйца. Понесете ни два омлета. |
| оплюя - оплюеш, мин. св. оплюх, мин. прич. оп-люл, св. — вж. оплювам. |
| излаз - само ед. 1. Изход, достъп. Търсеха излаз от гората. 2. За държава — граница с море, достъп до море, океан и под. Имам излаз на мор... |
| калай - калаят, калая, само ед., м.1. Сребристобял ковък метал за покриване на медни съдове или за запояване.2. Прен. Разг. Хокане, мъмрен... |
| калий - калият, калия, само ед., м. Спец. Сребристобял мек метал, чиито соли се използват в медицината, техниката и селското стопанство. |
| калем - мн. калеми, (два) калема, м. 1. Остар. Пръчица за писане на плоча, използвана някога в училише. 2. Разг. Молив. 3. Разг. Сметка, и... |
| кален - калена, калено, мн. калени, прил. 1. За метал — който е закален и има голяма твърдост. Калено желязо. 2. За човек — физически и нр... |
| калия - мн. калии, ж. Разг. Кала. |
| калка - мн. калки, ж. 1. Само ед. Прозрачна хартия за снемане на копия от чертежи. 2. Спец. В езикознанието — дума или израз, образувани ч... |
| калфа - мн. калфи, м. Помощник при майстор занаятчия, който работи срещу заплащане. |