| --л-- - Намерени са 288 думи от търсенето |
|---|
| силен - силна, силно, мн. силни, прил. 1. Който притежава физическа или морална сила. Силен човек. 2. Който е значителен по степен на проя... |
| селен - само ед. Химически елемент с промишлено значение за телевизията, астрономията и др. |
| селяк - мн. селяци, м. 1. Селянин. 2. Пренебр. Прост човек. |
| селям - само ед. Остар. Поздрав. |
| телен - телена, телено, мн. телени, прил. Който е от тел. Телена ограда. |
| тилен - тилна, тилно, мн. тилни, прил. Който се отнася до тил (в 1 знач.). Тилна кост. Тилен лег. |
| теле- - Първа съставна част на сложни думи със значение. 1. Който се осъществява от разстояние, напр. телефотография, телебинокъл, телеком... |
| телец - мн. телци, (два) телеца, м. 1. Остар. Теле. 2. Само ед. Зодиакално съзвездие (месец април — май). • Златен телец. Злато, богатство... |
| теляк - мн. теляци, м. Работник в обществена баня, който се занимава с измиване и изтъркване телата на посетителите. |
| тюлен - мн. тюлени, (два) тюлена, м. Морски бозайник с вретеновидно тяло и плавателна ципа на крайниците. // прил. тюленов, тюленова, тюле... |
| хелий - хелият, хелия, само ед., м. Лек газ, използван за пълнене на балони. // прил. хелиев, хелиева, хелиево, мн. хелиеви. |
| целев - целева, целево, мн. целеви, прил. Който има определено предназначение. Целеви средства. |
| челен - челна, челно, мн. челни, прил. 1. Който се отнася до чело. Челна кост. 2. Който е с лицевата част; фронтален. Челен удар. 3. Прен.... |
| челик - м., само ед. Остар. Стомана. //прил. челичен. |
| челяд - челядта, само ед., ж. Разг. 1. Децата в едно семейство. Многобройна челяд. 2. Членовете на едно семейство; домочадие. //прил. челя... |
| билюк - мн. билюци, (два) билюка, м.1. Остар. Стадо. Билюк говеда.2. Истор. Във феодална Турция - военна част от стотина войници.3. Диал. ... |
| ислям - само ед. Религия, разпространена в Близкия изток, Средна Азия и Северна Африка, основана на учението за единен бог Аллах; мюсюлман... |
| излян - изляна, изляно, мн. излени, прил. Който е изсипан, който се е излял (за течност или рядка маса). |
| излят - излята, излято, мн. излети, прил. 1. Който е положен в калъп, форма, кофраж. 2. Който е точен по размери, по тялото, добре ушит. Р... |
| килия - мн. килии, ж. 1. Стая за затворник. В една килия са затворени петима души. 2. Стая за монах в манастир. // прил. килиен, килийна, ... |