| --л-- - Намерени са 288 думи от търсенето |
|---|
| полея - полееш, мин. св. полях, мин. прич. полял, св. - вж. поливам. |
| пилон - мн. пилони, (два) пилона, м. Колона, стълб с различно предназначение. На пилона се вееше българското знаме. |
| пилот - мн. пилоти, м. 1. Летец, който управлява летателен апарат. 2. Водач на състезателен автомобил. Пилот от "Формула 1". // ... |
| полет - мн. полети, (два) полета, м. 1. Летене. Красив полет. 2. Прен. Порив, подем, възход. Полет на мисълта. |
| поли- - Образува сложни думи със значение много, напр. поливалентен, поливариантен, полифункционален и др. |
| полип - мн. полипи, (два) полипа, м. 1. Морско мешесто животно с променлива форма. 2. Спец. Гъбообразен израстък по лигавата ципа на носа,... |
| полог - мн. полози, (два) полога, м. 1. Място за носене на яйца или за мътене. 2. Диал. Яйце, което е оставено там, за да привлича кокошки... |
| полу- - Първа част на сложни думи, означаваща: 1. Половината от нещо или в половин размер, напр. полукръг, полукълбо, полусфера, полумесец... |
| полюс - мн. полюси, (два) полюса, м. 1. Крайна точка от въображаемата ос, около която се върти Земята. Северен полюс. Южен полюс. 2. Спец.... |
| поляк - мн. поляци, м. Остар. Човек, който пази нивите; пъдар. |
| ролер - мн. ролери, (два) ролера, м. Детска играчка, състояща се от дъска върху колела с кормило като велосипед; тротине, тротинетка. |
| сглоб - сглобът, сглоба, мн. сглобове, (два) сглоба, м. Място, където се съединяват елементи на конструкция чрез скачване на вдлъбната и и... |
| силоз - мн. силози, (два) силоза, м. Голям склад със специално предназначение (обикн. за съхранение на зърнени храни, брашно и др.). |
| силом - нареч. Чрез прилагане на сила; насила, принудително, насилствено. Накара я силом да влезе. |
| силон - само ед. Вид текстилна материя от изкуствено влакно. // прил. силонов, силонова, силоново, мн. силонови. Силонови чорапи. |
| склон - склонът, склона, мн. склонове, (два) склона, м. Надолнище на планина; стръмнина, урва, скат. Групата върви по склона. |
| солен - солна, солно, мн. солни, прил. Който се отнася до сол. Солна мина. |
| солук - мн. солуци, (два) солука, м. Остар. Дъх. Поемам солук. • На един солук. Разг. На един дъх, с един замах, наведнъж. |
| телом - нареч. Остар. Що се отнася до тялото; физически. Телом съм здрав. • Телом и духом. Изцяло, напълно. |
| тилов - тилова, тилово, мн. тилови, прил. Който се отнася до тил (във 2 и 3 знач.). Тилови служби. Тилова част. |