| --д-- - Намерени са 134 думи от търсенето |
|---|
| чудат - чудата, чудато, мн. чудати, прил. Който има нетипично, странно, особено поведение, форма съдържание и др.// същ. чудатост. |
| отдих - само ед. 1. Време за възстановяване от работа; кратка почивка. След кратък отдих продължиха работата си. 2. Свободен от служебни а... |
| подем - само ед. Възход, развой, напредък. |
| подир - предлог. Разг. 1. Движение след обекта; след, зад. Вървете подир него. Подир мене се движеше една кола. 2. Въвеждане на следхо-ден... |
| подям - подядеш, мин. св. подядох, мин. прич. подял, св. — вж. подяждам. |
| родом - нареч. По родно място. Родом българин. Родом от Търново. |
| редом - нареч. 1. Един до друг, в една редица. 2. Заедно с. Редом е доброто върви и злото. 3. Разг. Последователно, един след друг. 4. Нав... |
| роден - родна, родно, мн. родни, прил. 1. Който е в кръвна връзка или въобще в родство с някого; рожден, родствен, кръвен. Родна сестра. 2... |
| родео - само ед. Състезание в умение за задържане върху гърба на див бик само с една ръка, хваната за връв, която минава около туловището ... |
| седло - мн. седла, ср. 1. Приспособление за езда от кожа и други материали, което се поставя върху гърба на коня. 2. Седалка на велосипед,... |
| ходом - нареч. С ходене (обикн. при промяна на темпото). Тръгнахме ходом, а после започнахме да подтичваме. • Ходом марш! Военна заповед з... |
| буден - будна, будно, мн. будни.1. Който не спи; който е прекаран без сън.2. Прен. Умен, схватлив, интелигентен по природа, любознателен. |
| дудук - мн. дудуци, (два) дудука, м. Диал. Дървена свирка, подобна на цафара. |
| издуя - издуеш, мин. св. издух, мин. прич. издул, св. - вж. издувам. |
| лудея - лудееш, мин. св. лудях, мин. прич. лудял, несв. 1. Проявявам буйност (поради раздразнителност, радост и др.). Лудея от ярост. Луде... |
| муден - мудна, мудно, мн. мудни, прил. Който работи бавно или се движи полека; бавен, тежък. // същ. мудност, мудността, ж. |
| пудел - мн. пудели, (два) пудела, м. Порода дребни къдрави кучета. |
| пудря - пудриш, мин. св. пудрих, мин. прич. пудрил, несв.; какво. Нанасям тънък пласт пудра. Пудря си носа. — пудря се. Пудря сам себе си. |
| редут - мн. редути, (два) редута, м. Остар. Отделен окоп за самостоятелна отбрана. |
| уедря - уедриш, мин. св. уедрих, мин. прич. уедрил, св. — вж. уедрявам. |