--д-- - Намерени са 134 думи от търсенето |
зидар - зидарят, зидаря, мн. зидари, м. Човек, чиято професия е да зида, да строи сгради. |
издам - издадеш, мин. св. издадох, мин. прич. издал, св. — вж. издавам. |
бодър - бодра, бодро, мн. бодри, прил.1. Който е пълен със сила, енергия, жизненост. Бодър старец. Бодро настроение.2. Прен. Който изразяв... |
бъден - бъдна, бъдно, мн. бъдни. Бъдещ.// същ. бъднина. |
бъдещ - бъдеща, бъдещо, мн. бъдещи.Който предстои да стане, да се случи, да дойде.- Бъдеще време.Спец. В езикознанието - глаголно време, к... |
бъдни - неизм. Бъдни вечер. Вечерта срещу коледа. |
ведър - ведра, ведро, мн. ведри.1. Ясен, светъл, свеж.2. Прен. Бодър, чист, доброжелателен.// същ. ведрост. |
гъдел - само ед.1. Чувствителност на кожата при леки докосвания, придружена с реакция на потреперване, смях. Имаш ли гъдел?2. Прен. Разг. ... |
кадър - мн. кадри, м. 1. Само ед. или само мн. Основен състав от работници и служители в учреждение, предприятие. 2. Само ед. Постоянен съ... |
кедър - мн. кедри, (два) кедъра, м. 1. Вечнозелено дърво с пирамидална корона, разпространено на Север или в Средиземноморието, с ценна дъ... |
къдра - мн. къдри, ж. Къдрица. Тъмни къдри падат по гърба и. |
къдря - къдриш, мин. св. къдрих, мин. прич. къдрил , несв.; какво. Правя коса да стане къдрава. — къдря се. Ставам къдрав; мога да стана к... |
модър - модра, модро, мн. модри, прил. Който има син цвят. Модри очи. |
мъдър - мъдра, мъдро, мн. мъдри, прил. 1. Който притежава голям ум и опит. Мъдър човек. 2. Който се основава на голям опит; добре премисле... |
недъг - мн. недъзи, (два) недъга, м. 1. Телесен или душевен недостатък. Тежък недъг. 2. Прен. Обикн. мн. Недостатък, слабост, грешка в няк... |
подъл - подла, подло, мн. подли, прил. Недостоен в нравствено отношение; нечестен, низък, непочтен. |
пъдар - пъдарят, пъдаря, мн. пъдари, м. Човек, който пази имот — ниви, лозя и др. — от злосторници. // прил. пъдарски, пъдарска, пъдарско,... |
рядък - рядка, рядко, мн. редки, прил. 1. В който има по-голямо от нормалното разстояние между съставящите го еднородни елементи. Рядка бр... |
съдия - мн. съдии, м. 1. Длъжностно лице с юридическо образование, което разрешава съдебни дела. 2. Човек, който изказва мнението си, като... |
съдба - мн. съдби, ж. 1. Според поверията — висша сила, която предопределя човешкия живот; стечение на обстоятелствата, което не зависи от... |