| --в-- - Намерени са 141 думи от търсенето |
|---|
| освен - предлог. 1. За изразяване на изключване от общото; с изключение на, без да се брои. В този град освен тебе никого не познавам. 2. ... |
| отвес - мн. отвеси, (два) отвеса, м. Приспособление от метална тежест, окачена на свободен конец или връв, с което се определя вертикално ... |
| отвея - отвееш, мин. св. отвях, мин. прич. отвял, св. — вж. отвявам. |
| отвия - отвиеш, мин. св. отвих, мин. прич. отвил, св. — вж. отвивам. |
| отвод - мн. отводи, (два) отвода, м. Заявление, възражение за отстраняване от участие в нещо. Правя си отвод. |
| отвор - мн. отвори, (два) отвора, м. Дупка; цепнатина в нещо; вход. В средната част на кавала има осем отвора за пръстите. |
| повой - повоят, повоя, мн. повои, (два) повоя, м. Остар. Дълга тясна ивица плат за увиване и пристягане на бебе в пелени. |
| повей - повеят, повея, мн. повеи, (два) повея, м. Обикн. ед. Леко движение на въздуха; полъх. |
| повет - мн. повети, (два) повета, м. 1. Увивно горско растение с жилави стъбла и бели цветове. 2. Диал. Хмел. |
| повея - повееш, мин. св. повях, мин. прич. повял, св. — вж. повявам. |
| повик - само ед. Зов, апел. Повик за мир. |
| повия - повиеш, мин. св. пових, мин. прич. повил, св. — вж. повивам. |
| повод - мн. поводи, (два) повода, м. Приспособление за водене на добитък. |
| сиво- - Първа съставна част на сложни думи със значение който има сив цвят или сива отсянка, напр. сиво-бял, сиво-жълт, сиво-зелен, сиво-к... |
| ствол - стволът, ствола, мн. стволове и стволи, (два) ствола, м. Стъбло на дърво или на храст. Висок ствол. |
| удвоя - удвоиш, мин. св. удвоих, мин. прич. удвоил, св. — вж. удвоявам. |
| усвоя - усвоиш, мин. св. усвоих, мин. прич. усвоил, св. — вж. усвоявам. |
| човек - мн. хора, след дума за количество души, м. 1. Живо същество, което е способно да мисли и говори и води обществен живот. 2. Лице с ... |
| гювеч - мн. гювечи, (два) гювеча, м.1. Разлат глинен съд за печене на ястие на фурна.2. Ястие на фурна, обикн. печено в такъв съд, приготв... |
| девер - мн. девери, м. Брат на съпруга по отношение на съпругата. |