| --а--- - Намерени са 342 думи от търсенето |
|---|
| храбър - храбра, храбро, мн. храбри, прил. 1. Който не се страхува, който проявява мъжество и решителност; смел, юначен, мъжествен, сърцат.... |
| класов - класова, класово, мн. класови, прил. 1. Който се отнася до класа (в 1 знач.). 2. Който се отнася до клас3 (в 1 знач.). Класов приз... |
| крачол - мн. крачоли, (два) крачола, м. Долната част на панталони или гащи, която покрива крака. Намокрих си крачолите в дъжда. Къси крачол... |
| младок - мн. младоци, м. 1. Разг. Млад човек. 2. Диал. Младо дръвче или издънка. |
| мрамор - мн. мрамори, м. 1. Само ед. Твърд камък с варовит състав и различно оцветяване, който се използва в скулптурата и строителството. ... |
| овация - мн. овации, ж. Обикн. мн. Възторжено одобрение или приветствие, бурно ръкопляскане. Песента получи овациите на публиката. |
| оратор - мн. оратори, м. 1. Лице, което произнася реч. 2. Разг. Лице, което има дарба да говори красноречиво. // прил. ораторски, ораторска... |
| обагня - обагниш, мин. св. обагних, мин. прич. обагнил, св. — вж. обагням. |
| обагря - обагриш, мин. св. обагрих, мин. прич. обагрил, св. — вж. обагрям. |
| овалям - оваляш, св. — вж. овалвам. |
| овардя - овардиш, мин. св. овардих, мин. прич. овардил, св. — вж. овардвам. |
| окалям - окаляш, св. — вж. окалвам. |
| омалея - омалееш, мин. св. омалях, мин. прич. омалял, св. — вж. омалявам. |
| опадам - опадаш, св. — вж. опадвам. |
| опасен - опасна, опасно, мн. опасни, прил. Който предизвиква нещастие, вреда. Опасна болест. Опасен завой. |
| опашат - опашата, опашато, мн. опашати, прил. Който е с опашка. Опашати земноводни. • Опашата лъжа. Разг. Много голяма лъжа. • Опашата звез... |
| опашка - мн. опашки, ж. 1. У животните — израстък в задната част на тялото. Магарето пъдеше мухите с опашката си. 2. У птиците — група пера... |
| оракул - мн. оракули, (два) оракула, м. 1. Жрец, който предсказва бъдещето. 2. Човек, чиито думи се сбъдват; пророк. // прил. оракулски, ор... |
| орачка - мн. орачки, ж. Жена орач. |
| иманяр - иманярят, иманяря, мн. иманяри, м. Човек, който се занимава с търсене на имане (във 2 знач.). Често иманярите разравят и увреждат ... |