--а--- - Намерени са 342 думи от търсенето |
празня - празниш, мин. св. празних, мин. прич. празнил, несв.; какво. Правя да стане празен; изливам, изсипвам, изхвърлям и др. |
пранги - само мн. Остар. Окови, вериги. |
прасец - мн. прасци, (два) прасеца, м. 1. Мускул на крака под коляното. 2. Само мн. Прасета. |
прасна - праснеш, мин. св. праснах, мин. прич. праснал, св. — вж. прасвам. |
пратка - мн. пратки, ж. Това, което се праща (във 2 знач.). |
прахан - праханта, само ед., ж. 1. Сухо вещество от дървесна гъба, което служи за запалване на огън от огниво. 2. Гъба, от която се прави т... |
прашен - прашна, прашно, мн. прашни, прил. В който или върху който има много прах. Прашна стая. Прашен стол. |
прашец - само ед. 1. Умал. Ситен прах. 2. Спец. Размножителни клетки по растение, които са в праховидна форма. Цветен прашец. |
прашка - мн. прашки, ж. 1. Приспособление за хвърляне на камък. Стрелям с прашка. 2. Диал. Връзка (на престилка, торба и др.). |
пращам - пращаш, несв. и пратя, св. 1. Кого. Карам да отиде някъде с определена цел. Пращам детето за хляб. 2. Какво. Чрез посредничество п... |
псалом - псаломът, псалома, мн. псаломи, (два) псалома, м. 1. Псалм. 2. Тържествена лирическа песен. |
реален - реална, реално, мн. реални, прил. 1. Който съществува в действителността, а не във въображението; действителен, съществуващ, обект... |
сваляч - мн. свалячи, м. Жарг. Мъж, който лесно сваля (в 6 знач.), който прелъстява много жени. |
сдавам - сдаваш, несв. и сдам, св.; какво. 1. Връщам нещо, което съм взел за ползване по опис. Сдавам военното си облекло. 2. Предавам на д... |
сладка - мн. сладки, ж. Обикн. мн. Малък, обикн. тестен сладкиш; курабия, паста. За сватбата направиха няколко вида сладки. |
спахия - мн. спахии, м. Истор. 1. Войник от конната войска на Османската империя. 2. Турски феодал. |
стапям - стапяш, несв. Стопявам. |
сбарам - сбараш, св. — вж. сбарвам. |
свалям - сваляш, несв. и сваля, св. 1. Какво/кого. Снемам от по-високо на по-ниско място или положение. Свалям книгата от рафта. Свалям баг... |
сватба - мн. сватби, ж. Женитба с празненство и обичайните обреди, обикн. при сключване на брак. Правя сватба. Ходя на сватба. Богата сватб... |