Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

-ре--- - Намерени са 101 думи от търсенето
преден - предна, предно, мн. предни, прил. 1. Който се намира отпред, обърнат е към лицевата страна. Предни лапи. Предно стъкло на кола. На...
предци - само мн. Предшественици, прадеди, предходници.
прежен - прежна, прежно, мн. прежни, прил. Минал, предишен.
прекис - мн. прекиси, (два) прекиса, м. Спец. Химическо съединение с възможно най-голямо количество кислород.
прелез - мн. прелези, (два) прелеза, м. Място, през което се преминава през железопътна линия, плет, ограда и др.
прелея - прелееш, мин. св. прелях, мин. прич. прелял, св. — вж. преливам.
премия - мн. премии, ж. 1. Награда за прояви, постижения в някоя област. 2. Допълнително възнаграждение в предприятие, учреждение. 3. Парич...
прение - мн. прения, ср. Остар. Спор, разискване, дебати.
препис - мн. преписи, (два) преписа, м. Преписан текст — обикновено на документ или на част от документ. Препис на диплома.
препия - препиеш, мин. св. препих, мин. прич. препил, св. — вж. препивам.
прерия - мн. прерии, ж. Спец. Обширна степна равнина в Северна Америка.
пресен - прясна, прясно, мн. пресни, прил. 1. Който е наскоро добит, запазил е добрите си хранителни качества. Пресни зеленчуци. Пресни яйц...
пресея - пресееш, мин. св. пресях, мин. прич. пресял, св. — вж. пресявам.
преспя - преспиш, мин. св. преспах, мин. прич. преспал, св. — вж. преспивам.
среден - средна, средно, мн. средни, прил. 1. Който се намира в средата; средищен, централен. От трите чанти вземи средната. Средно разполо...
тревен - тревна, тревно, мн. тревни, прил. Който се отнася до трева. Тревна площ. Тревна растителност.
трепет - мн. трепети, м. 1. Само ед. Треперене, потреперване, поклащане. Лек трепет разклаща листата на дърветата. 2. Вълнение, възбуда, на...
трегер - мн. трегери, (два) трегера, м. Хоризонтална греда, която служи за опора на други греди в сграда или в покривна конструкция.
трептя - трептиш, мин. св. трептях, мин. прич. трептял, несв. 1. Правя отсечени бързи многократни движения, като се отклонявам от оста си; ...
хребет - мн. хребети, (два) хребета, м. Връхна част, гребен на планина.
страници: 1 2 3 4 5 6
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: