трептиш, мин. св. трептях, мин. прич. трептял, несв. 1.
Правя отсечени бързи многократни движения,
като се
отклонявам от оста си;
трепкам. Знамето трепти. Струните трептят. 2. За
светлина — светвам и угасвам ритмично и бързо. Звездите трептят. 3. За звук, глас — чувам се ту по-високо, ту по-ниско. 4. Прен. Проявявам се кратко. В очите й трепти радост. На лицето и трепти усмивка. // същ. трептене, ср.