| -о----- - Намерени са 685 думи от търсенето |
|---|
| гонение - мн. гонения, ср Преследване, тормоз. Подлагам на гонение. |
| горянин - мн. горяни, м.1. Диал. Планинец.2. Истор. Разг. Лице от въоръженото съпротивително движение срещу комунистическата власт през 50-т... |
| говорим - говорима, говоримо, мн. говорими, прил.Който е в устна, а не писмена форма. В говоримия език. |
| годеник - мн. годеници, м.Младеж, който се е годил. |
| годишен - годишна, годишно, мн. годишни, прил.1. Който се отнася до една година. Годишна заплата.2. С който приключва една година. Годишен и... |
| големец - мн. големци, м.Разг. Лице с високо обществено или служебно положение. |
| голотия - мн. голотии, ж.1. Разг. Пренебр. Беден човек, голтак.2. Разг. Обикн. мн. Непокрити, голи (в 1 знач.) места по човешкото тяло, коит... |
| гонорея - само ед.Спец. В медицината — венерическата болест трипер. |
| горнило - мн. горнила, ср.1. Грънчарска или рударска пещ.2. Прен. Само ед. Изпитания, преживявания, мъки. В горнилото на войната. |
| горнище - мн. горнища, ср.1. Горна част на дреха, която се състои от две части.2. Горно място. |
| горолом - само ед.Диал. Силен, унищожителен вятър, който ломи, чупи дърветата.// прил. гороломен, гороломна, гороломно, мн. гороломни. |
| горчиво - горчива, горчиво, мн. горчиви, прил.1. Който има своеобразен, неприятен вкус на хинин, пелин.2. Прен. Който предизвиква или изразя... |
| горчило - мн. горчила, ср.Название на всяко нещо, което има горчив вкус. Такива горчила не мога да пия. |
| гофрети - гофрета, ж.Квадратни вафли с шоколадов пълнеж. |
| гонокок - (нлат. gonococcus по гр. gonos 'семе' + kokkos 'зрънце')Мед. Микроб, причинител на гонореята. |
| Гордиев - (по гр. собств. Gordios I, фригийски цар)В съчет. гордиев възел:а) (мит.) много сложен възел, с който цар Гордий завързвал ярема к... |
| доколко - нареч. и съюз. В пряк или косвен въпрос - при питане за степента в проявата на действен признак. Доколко можем да му се доверим? Н... |
| доловим - доловима, доловимо, мн. доловими, прил. Който може да бъде доловен. Едва доловими звуци. |
| достоен - достойна, достойно, мн. достойни, прил. 1. Който има достойнство, който заслужава уважение. Достоен човек. 2. Който заслужава нещо... |
| доблест - доблестта, само ед., ж. 1. Способност да се действа и да се говори мъжествено, смело и открито. Доблестта му е известна на всички.... |