Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

-о----- - Намерени са 685 думи от търсенето
контузя - контузиш, мин. св. контузих, мин. прич. контузил, св. - вж. контузвам.
конфети - само мн. Малки хартиени кръгчета, които посипват по участниците в увеселение, карнавал, сватба. Хвърлям конфети.
корифей - корифеят, корифея, мн. корифеи, м. 1. Изтъкнат, водещ представител на някаква дейност, в науката или изкуството. Корифеите на мода...
корозия - само ед. Спец. Химическо разрушение, разяждане. Корозия на металите. Корозия на скали. // прил. корозионен, корозионна, корозионно...
коситба - мн. коситби, ж. 1. Косене на сено или на други тревисти растения. 2. Времето, когато се коси. Бях в селото по коситба.
котерия - мн. котерии, ж. Група от лица, които се стремят да използват държавната власт за лични облаги. // прил. котериен, котерийна, котер...
коафьор - мн. коафьори, м. Фризьор.
коварен - коварна, коварно, мн. коварни, прил. 1 Който прикрива с благовидност зли намерения спрямо някого; подъл. Тя се оказа много коварна...
ковашки - ковашка, ковашко, мн. ковашки, прил. Който се отнася до ковач или до работата му. Ковашка работилница. Ковашки чук. Ковашки труд.
ковчеже - мн. ковчежета, ср. Остар. Сандъче за съхраняване на пари и ценности.
кодирам - кодираш, несв. и св.; какво. Представям чрез код, вкарвам в код. Кодирам писмо.
кожичка - мн. кожички, ж. Малка и/или тънка кожа. Кожички около ноктите.
кожухар - кожухарят, кожухаря, мн. кожухари, м. Човек, който изработва, обикн. шие кожени изделия.
козирка - мн. козирки, ж. 1. Издадена напред твърда част на шапка с форма на полумесец, характерна за фуражка или каскет. Хващам шапката за ...
козирог - мн. козирози, (два) козирога, м. 1. Див козел с големи рога. 2. Спец. Само ед. В астрономията — едно от дванайсетте съзвездия на з...
козунак - мн. козунаци, (два) козунака, м. Великденски сладкиш, който се прави с мая, захар, мляко и яйца, със специфична форма и аромат. Пе...
козя се - козиш се, мин. св. козих се, мин. прич. козил се, несв. За коза — раждам яре. Козата се кози всяка година с по три ярета.
кокалче - мн. кокалчета, ср. 1. Малък кокал (в 1 знач.). 2. Всяка става на пръстите на ръцете и на краката. Ударих си кокалчето на палеца. 3...
кокарда - мн. кокарди, ж. Малка значка, която се слага отпред на униформена шапка.
кокетен - кокетна, кокетно, мн. кокетни, прил. 1. Който е хубав, привлекателен, приятен. Кокетна къща. Кокетна градинка. 2. Който съдържа ил...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: