| -о----- - Намерени са 685 думи от търсенето |
|---|
| полутон - мн. полутонове, (два) полутона, м. 1. Половин тон в музиката. 2. Плавен преход между тъмни и светли тонове в картина. |
| полюция - мн. полюции, ж. Спец. Несъзнателно семеизпразване у мъж (обикн. по време на сън). |
| полянец - мн. полянци, м. Човек, който живее в полето. |
| полярен - полярна, полярно, мн. полярни, прил. Който е свързан с полюс (в 1 знач.). Полярна зима. Полярен кръг. Полярна лисица. • Полярна зв... |
| помежду - 1. Предлог. Обикновено с лични место-имения (особено с кратките им форми) — означава между (лица). Помежду им. Помежду тях. 2. Нар... |
| поменик - мн. поменици, (два) поменика, м. 1. Списък на имена, които се четат на големи църковни празници за "бог да прости" или з... |
| поместя - поместиш, мин. св. поместих, мин. прич. поместил, св. — вж. помествам. |
| помисля - помислиш, мин. св. помислих, мин. прич. помислил, св. — вж. помислям. |
| помощен - помощна, помощно, мн. помощни, прил. 1. Който е предназначен за помощ. 2. Допълнителен, второстепенен. Помощен материал. Помощна т... |
| поносим - поносима, поносимо, мн. поносими, прил. Който може да се понесе, да се изтърпи. Поносим климат. |
| понятен - понятна, понятно, мн. понятни, прил. 1. Който може да се разбере; разбираем. Понятно обяснение. 2. Който се знае; известен, ясен, ... |
| понятие - мн. понятия, ср. 1. Логически оформена обща мисъл за предмета или явлението. Понятие за любов. 2. Представа, знание. Нямам понятие... |
| попилея - попилееш, мин. св. попилях, мин. прич. попилял, св. — вж. попилявам. |
| поприще - мн. поприща, ср. 1. Поле за дейност, изява. Моето поприще е химията. 2. Професия. Преподавателско поприще. |
| пореден - поредна, поредно, мн. поредни, прил. Който следва след друг; следващ. Пореден номер. Поредна глупост. |
| поречие - мн. поречия, ср. Земите, които се намират край коритото на река; долина на река. Поречието на Вит. |
| породен - породена, породено, мн. породени, прил. Който е роден скоро след друг брат или сестра. Породено дете. |
| пороище - мн. пороища, ср. Място, където минава порой (в 1 знач.). |
| порочен - порочна, порочно, мн. порочни, прил. 1. Който има порок или е свързан с порок (предимно с разврат); безнравствен, неморален, развр... |
| портиер - мн. портиери, м. 1. Вратар на обществено заведение. 2. Човек, който чисти голяма жилищна сграда и обикновено живее в нея. // прил.... |