| -о-а- - Намерени са 66 думи от търсенето |
|---|
| комар - мн. комари, (два) комара, м. Малко летящо насекомо, което хапе и предизвиква силен сърбеж, обикн. в топло време. Вечер имаше стоти... |
| комат - мн. комати, (два) комата, м. Разг. Голямо парче хляб. Вземам си да ям комат хляб и парче сирене. // същ. умал. коматче, мн. коматч... |
| конак - мн. конаци, (два) конака, м. 1. Истор. Преди Освобождението — турско полицейско и административно управление в градовете. Долагам ... |
| копан - мн. копани, (два) копана, м. Разг. Крайник на птица; кълка. От пилето ми се падна копанът. |
| копач - мн. копачи, м. Човек, който копае. Тук-там по градините се мяркаха копачи. |
| копая - копаеш, мин. св. копах, мин. прич. копал, несв.; какво. 1. С инструмент или машина правя яма, дупка в земята. Багерът копае ров за... |
| кораб - мн. кораби, (два) кораба, м. 1. Голям плавателен съд (каран отначало с платна, сега с машинен двигател) за пренасяне на хора или т... |
| корав - корава, кораво, мн. корави, прил. 1. Който е твърд или е станал твърд. Кораво легло. Корав плод. Корава земя. Корав хляб. 2. Който... |
| корал - мн. корали, м. 1. Морско неподвижно животно, живеещо на големи колонии по скалите, понякога образуващи острови. Коралите имат варо... |
| коран - само ед. Свещена книга на мюсюлманите, която съдържа религиозното учение на Мохамед. Чета Корана. |
| косач - мн. косачи, м. Човек, който коси (сено). |
| котак - мн. котаци, (два) котака, м. Котарак. |
| кофар - мн. кофари, (два) кофара, м. Катинар. |
| кочан - мн. кочани, (два) кочана, м. 1. Плодът на царевицата — със зърната или без тях. Един кочан царевица. Сухите кочани не се изхвърлят... |
| лозар - лозарят, лозаря, мн. лозари, м. 1. Човек, който отглежда лозе. 2. Човек, който има опит и може да отглежда лозе. Добър лозар. // п... |
| локал - мн. локали, (два) локала, м. Остар. Голямо питейно и увеселително заведение. Нощен локал. Локалите на София. |
| локам - локаш, несв. Лоча. |
| морал - само ед. 1. Система от правила за нравствено поведение в обществото; нравственост. Висок морал. 2. Прен. Нравоучение, поучение. //... |
| монах - мн. монаси, м. Член на религиозна община, който дава обет за отказване от светския живот и приемане на аскетичен живот; калугер. /... |
| морав - морава, мораво, мн. морави, прил. Който има синьо-червен цвят; виолетов, лилав. Мораво цвете. • Мораво рогче. Микроскопична отровн... |