| -а--- - Намерени са 644 думи от търсенето |
|---|
| лапна - лапнеш, мин. св. лапнах, мин. прич. лапнал, св. — вж. лапвам. |
| ларва - мн. ларви, ж. Начален стадий в развитието на почти всички безгръбначни и на някои гръбначни животни; зародиш със самостоятелен нач... |
| ласка - мн. ласки, ж. 1. Проява на нежност, любов; милувка. Жаден за ласки. 2. Проява на добро, приветливо отношение. С ласка в гласа. Гле... |
| лачен - лачена, лачено, мн. лачени, прил. Който е от лакирана кожа. Лачени обувки. Лачен колан. |
| лашна - лашнеш, мин. св. лашнах, мин. прич. лашнал, св. — вж. лашвам. |
| мазач - мн. мазачи, м. Строителен работник, който маже с хоросан. // прил. мазачески, мазаческа, мазаческо, мн. мазачески. Мазаческа брига... |
| макак - мн. макаци, (два) макака, м. Дребна тесноноса маймуна. |
| мамин - мамина, мамино, мн. мамини, прил. 1. Който принадлежи на мама. Мамина рокля. 2. Скъп, обичан, ненагледен. Мамини мили ергени. • ... |
| мания - мн. мании, ж. 1. Болестно психическо състояние, свързано с поява на натрапчива идея. 2. Прен. Силно влечение, прекомерна страст ... |
| марля - мн. марли, ж. Тънка и рядка памучна тъкан за превръзка на рани и др. |
| махия - мн. махии, ж. Диал. Основна греда под покрива на къща, върху която се закрепват под ъгъл другите греди. |
| маане - мн. маанета, ср. Турска народна песен с бавна мелодия и извивки. |
| маган - мн. магани, (два) магана, м. Машина за отделяне на семената от влакната при първоначалната обработка на памук. |
| магер - мн. магери, м. Манастирски готвач. // прил. магерски, магерска, магерско, мн. магерски. |
| магия - мн. магии, ж. 1. Изкуство за правене на свръхестествени неща — съвкупност от действия и думи, притежаващи чудодейни свойства. Черн... |
| магма - само ед. Спец. Разтопена огнетечна маса, намираща се под земната кора. // прил. магмен, магмена, магмено, мн. магмени. Магмено изр... |
| мадам - само ед. 1. Вежливо обръщение към омъжена жена в обществото; госпожа. 2. Разг. Ирон. Обръщение към жена или назоваване на жена. 3.... |
| мадан - само ед. Остар. Съоръжение за обработка на желязна руда. |
| мазен - мазна, мазно, мн. мазни, прил. 1. Който има мазнина; тлъст. Мазна яхния. 2. Покрит с мазнина, изцапан. Мазна покривка. 3. Който мо... |
| мазна - мазнеш, мин. св. мазнах, мин. прич. мазнал, св. — вж. мазвам. |