Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

------------- - Намерени са 712 думи от търсенето
рехабилитатор - мн. рехабилитатори, м. Медицинско лице, което се занимава с рехабилитация.
рехабилитация - само ед. Комплекс от методи за лечение (бани, масажи, нагревки и др.), с които се възстановява нормалното състояние на организма с...
самообладание - само ед. Способност на човек да владее чувствата си, да запазва спокойствие; хладнокръвие, сдържаност. Проявявам високо самооблада...
своеобразнича - своеобразничиш, мин. св. своеобразничих, мин. прич. своеобразничил, несв. Държа се своеобразно.
севастократор - мн. севастократори, м. Истор. Средновековен представител на владетелски род в България и Византия.
скандалджийка - мн. скандалджийки, ж. Жена скандалджия.
сакраментален - сакраментална, сакраментално, мн. сакраментални, прил. Свещен, свят. Сакраментални слова.
самозараждане - само ед. Учение за зараждане на организмите от неорганична материя, оформено през XIX в.; автогенеза.
самозащитя се - самозащитиш се, мин. св. самозащитих се, мин. прич. самозащитил се, св. — вж. самозащитавам се.
самолетоносач - мн. самолетоносачи, (два) самолетоносача, м. Голям плавателен съд, който носи на борда си самолети и има площадка за излитане и ка...
самообвиня се - самообвиниш се, мин. св. самообвиних се, мин. прич. самообвинил се, св. — вж. самообвинявам се.
самооплождане - само ед. Спец. В зоологията — оплождане на яйцата със сперматозоиди от същия индивид (при едноклетъчните); автогамия.
самоопрашване - само ед. Спец. В ботаниката — опрашване с прашец от същото растение; автогамия.
самопризнание - мн. самопризнания, ср. Признаване на собствена вина при престъпление пред съд или пред следовател. Правя пълни самопризнания.
самостоятелен - самостоятелна, самостоятелно, мн. самостоятелни, прил. 1. Който съществува отделно, без зависимост от други. Самостоятелна държава...
самоубивам се - самоубиваш се, несв. и самоубия се, св. 1. Сам слагам край на живота си. Самоубил се заради нещастна любов. 2. Прен. Чрез поведени...
самоуправство - само ед. Разрешаване на въпроси, вземане на решения без оглед на законността или мнението на другите. Върша самоуправство.
сантиментален - сантиментална, сантиментално, мн. сантиментални, прил. 1. Който е твърде чувствителен, склонен към чувства и нежности. Сантиментал...
светлотехника - само ед. Спец. Теория и практика на приложението на светлината.
светотатствам - светотатстваш, несв. Върша светотатства. Светотатствам над паметника на Ботев. // същ. светотатстване, ср.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: