Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

------- - Намерени са 5059 думи от търсенето
теферич - само ед. Разг. Разходка на открито място, на въздух, обикн. с угощение; пикник. Отиваме па теферич.
течение - мн. течения, ср. 1. Поток вода или въздух, който се движи. Водно течение. Топли течения. Студено въздушно течение. 2. Въздушно дви...
типичен - типична, типично, мн. типични, прил. 1. Който е присъщ на даден тип. Типични черти. Типичен характер. 2. Който притежава в най-чис...
требник - мн. требници, (два) требника, м. Спец. Църковна книга с молитви, изпълнявани при треби.
тревист - тревиста, тревисто, мн. тревисти, прил. 1. Който е покрит с трева; тревясал. Тревист двор. 2. Който по вид наподобява трева. Треви...
трезвен - трезвена, трезвено, мн. трезвени, прил. Който не е пиян (от алкохол). Пие, но остава трезвен. // същ. трезвеност, трезвеността, ж.
треперя - трепериш и треперещ, мин. св. треперих и треперах, мин. прич. треперил, несв. 1. Правя отсечени и чести движения; треса се, клатя ...
фелдшер - мн. фелдшери, м. Лице със средно специално или полувисше медицинско образование, което е помощник на лекар. // прил. фелдшерски, ф...
фередже - мн. фереджета, ср. Широко наметало у жените мюсюлманки, с което се покрива главата и част от лицето. Пребулена с фередже.
фермент - мн. ферменти, (два) фермента, м. Спец. Вещество, което се съдържа в живите клетки и участва във всички протичащи в тях химични про...
флексия - мн. флексии, ж. Спец. В граматиката — граматическо окончание при изменението на формите на думите; окончание.
фрезист - мн. фрезисти, м. Човек, който работи с фреза.
хепиенд - само ед. Щастлив край, изход.
хергеле - мн. хергелета, ср. Остар. Стадо коне.
хиля се - хилиш се, мин. св. хилих се, мин. прич. хилил се, несв. Разг. Смея се, обикн. с отворена уста и полугласно.
химичен - химична, химично, мн. химични, прил. Химически.
цивилен - цивилна, цивилно, мн. цивилни, прил. 1. Който не носи военна или друга униформа. Цивилен полицай. 2. За облекло - който не е унифо...
цветист - цветиста, цветисто, мн. цветисти, прил.1. Който е обрасъл с цветя. Цветисти градини. 2. Прен. За език, стил — образен, жив. Цветис...
цедилен - цедилна, цедилно, мн. цедилни, прил. Който служи за цедене.
целебен - целебна, целебно, мн. целебни, прил. Който подобрява здравословното състояние; лековит. Целебни средства. Целебен извор. // нареч....
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: