Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

------- - Намерени са 5059 думи от търсенето
карфиол - само ед. Вид зеле, чиито цветни месести пъпки се използват за храна; цветно зеле.
каталог - мн. каталози, (два) каталога, м. 1. Подреден по специален начин списък на предмети, който улеснява откриването им. Каталог на книг...
католик - мн. католици, м. Лице, което изповядва католицизма.
каторга - само ед. Заточение с тежък физически труд. Изпращам на каторга. Осъден на каторга. Отивам на каторга.
кафяво- - Първа съставна част на сложни думи със значение цвят, който има кафяв оттенък, напр. кафявосив, кафявочервен и др.
квестор - мн. квестори, м. 1. Служител в народно събрание, който брои гласовете при гласуване. 2. Лице. което се грижи за реда при провеждан...
керосин - само ед. Газ за горене.
киловат - мн. киловати, (два) киловата, м. Единица мярка за мощност на електрическия ток, равна на хиляда вата. Този месец сме изразходили х...
киновар - само ед. 1. Спец. В геологията — минерал с яркочервен цвят и силен блясък — живачен сулфат, цинобарит. 2. Боя, употребявана в живо...
киноман - мн. киномани, м. Лице, прекалено увлечено по киното като зрител.
клаксон - мн. клаксони, (два) клаксона, м. 1. Устройство към превозно средство за предупредителен сигнал. Натискам клаксона. 2. Звукът, изда...
клакьор - мн. клакьори, м. 1. Наето срещу заплащане лице да ръкопляска или да освирква публични изяви. Клакьорите от първия ред бяха много ш...
класьор - мн. класьори, (два) класьора, м. 1. Папка, предназначена и приспособена за подреждане на документи, марки и др. по видове. 2. Канц...
клепало - мн. клепала, ср. 1. Дъска или метална плочка, която издава звук вместо камбана, обикн. в манастир. Сутрин рано бие манастирското к...
клепоух - клепоуха, клепоухо, мн. клепоухи, прил. За животно или човек — който е с клепнали уши.
клокоча - клокочиш,.мин. св. клокочих, мин. прич. клокочил, несв. 1. За течност — вря силно и издавам характерен шум. Супата клокочи. 2. За ...
клонест - клонеста, клонесто, мн. клонести, прил. Клонат.
кльопам - кльопаш, несв. Жарг. Ям.
кльощав - кльощава, кльощаво, мн. кльощави, прил. Разг. Пренебр. Който е прекалено слаб. Взе си кльощава жена.
коафьор - мн. коафьори, м. Фризьор.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: