Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

- Намерени са 1527 думи от търсенето
цепя - цепиш, мин. св. цепих и цепих, мин. прич. цепил и цепил, несв.; какво. 1. Разделям на части, като сека по дължина. Цепя дърва за о...
церя - цериш, мин. св. церих, мин. прич. церил. несв. Разг. Лекувам. — церя се. Разг. Лекувам се. Церя се при народен лечител.
цеце - неизм. Африканска живораждаща муха, която пренася заразата на някои тежки болести и на сънната болест. Мухата цеце.
чеиз - мн. чеизи, (два) чеиза, м. Истор. Дрехи, покъщнина, които невестата в миналото отнасяла в дома на съпруга си.
чене - мн. ченета, ср. Разг. Челюст.
чест - честта, само ед., ж. 1. Съвкупност от нравствени качества и принципи на отделната личност, които са достойни за уважение и създава...
чиле - мн чилета, ср. Намотани на снопче конци за бродерия; гранка. Копринено чиле.
член - членът, члена, мн. членове, (два) члена, м. 1. Лице, което влиза в състава на общност или организация. Член на правителството. Чле...
чрез - предлог. 1. За изразяване на средство, оръдие на действие; посредством. Той говори чрез устата на учениците си. 2. За изразяване н...
шейх - шейхът, шейха, мн. шейхове, м.1. Старейшина на арабско племе.2. Религиозен мюсюлмански водач.
шише - мн. шишета, ср.1. Стъклен съд за течности с дълго и тясно гърло и разширена долна част без дръжка; бутилка, стъкленица. Виното е в...
шиле - мн. шилета. Разг. Голямо агне (до една година). //прил.шилешки.
шлем - шлемът, шлема, мн. шлемове, (два) шлема. 1. Истор. Старинна метална шапка за предпазване на главата от удар и др.. 2. Специална ша...
шлеп - шлепът, шлепа, мн. шлепове, (два) шлепа. Дълга, плоска плаваща повърхност за превоз на товари,която се тегли от влекач.
шпек - шпекът, шпека, мн. шпекове, (два) шпека. Вид сух салам с повече сланина. // прил. шпеков.
юдей - юдеят, юдея, мн. юдеи, м. Название на евреин от древността.
юнец - мн. юнци, (два) юнеца, м. Млад вол.
явен - явна, явно, мн. явни, прил. 1. Който не е скрит; открит. Явно гласуване. 2. Очевиден, безспорен. Явни недостатъци. // нареч. явно.
яден - ядна, ядно, мн. ядни, прил. Който съдържа или изразява яд; злобен. Ядни забележки.// нареч. ядно. Говори ядно.
ядец - междум. За изразяване на неуспех при облог или състезание: измамих те, не успя.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: