Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

- Намерени са 1233 думи от търсенето
досмешава ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и досмешее ме, св.; безл. Обхваща ме внезапно желание да се смея, става ми смешно.
дострашее ме - мин. св. достраша ме, мин. прич. дострашало ме, св. — вж. дострашава ме.
досърбява ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и досърби ме, св.; безл. Неочаквано ме обхваща сърбеж; засърбява ме.
дотъмнява ми - (или ти, му, и, ни, ви, им), несв. и дотъмнее ми, св.; безл. 1. Става ми тъмно пред очите, започва да ми се тъмнее от немощ или от...
дочернява ми - (или ти. му, й, ни, ви, им), несв. и дочернее ми, св.; безл. 1. Става ми лошо, става ми тъмно пред очите от слабост, болест и др.;...
драматизация - мн. драматизации, ж. Спец. 1. Само ед: Драматизиране. 2. Произведение, резултат от драматизиране (в 1 знач.). Романът има няколко ...
драматизирам - драматизираш, несв. и св.; какво. 1. Спец. Приспособявам, пригаждам епическо произведение за изпълнение на сцена. 2. Прен. Усилвам...
драматически - драматическа, драматическо, мн. драматически, прил. Драматичен (в 1 знач.).
дъскорезница - мн. дъскорезници, ж. Работилница за бичене на трупи и рязане на дъски.
евангелистка - мн. евангелистки, ж. Жена евангелист (във 2 знач.).
европеизирам - европеизираш, несв. и св.; какво. Придавам вид, форма, свойствени на западноевропейските стандарти. - европеизирам се. Подлагам се...
европеизация - само ед. Придобиване на европейски вид; европеизиране.
единовластен - единовластна, единовластно, мн. единовластни, прил. Едновластен.
единовластие - само ед. Управление, при което цялата власт е в ръцете на едно лице.
единоначалие - само ед. Еднолично управление (обикновено в армията).
едностранчив - едностранчива, едностранчиво, мн. едностранчиви, прил. Ограничен, развит или разработен само в една посока. Едностранчив подход. Е...
еквивалентен - еквивалентна, еквивалентно, мн. еквивалентни, прил. Който се използва като еквивалент; равностоен, равнозначен. Еквивалентен обмен...
експатриирам - експатриираш, несв. и св.; кого. Изселвам, изгонвам от родината. // същ. експатриация, ж.
експлоататор - мн. експлоататори, м. Разг. Този, който експлоатира (във 2 знач.).
експлоатация - само ед. 1. Използване, употреба за задоволяване на определени нужди или за извършване на полезна работа. Експлоатация на съоръжен...
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: