Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

- Намерени са 3364 думи от търсенето
коняк - мн. коняци, (два) коняка, м. 1. Само ед. Силна алкохолна напитка от винен дестилат. Конякът беше неговата слабост. 2. Разг. Вид ил...
коняр - конярят, коняря, мн. коняри, м. Човек, който се грижи за коне и отглежда коне.
копан - мн. копани, (два) копана, м. Разг. Крайник на птица; кълка. От пилето ми се падна копанът.
копач - мн. копачи, м. Човек, който копае. Тук-там по градините се мяркаха копачи.
копая - копаеш, мин. св. копах, мин. прич. копал, несв.; какво. 1. С инструмент или машина правя яма, дупка в земята. Багерът копае ров за...
копие - мн. копия, ср. 1. Истор. Вид оръжие от метал — дълга пръчка с остър връх. Пробождам е копие. 2. Спортен уред — дълга пръчка с остъ...
копка - мн. копки, ж. 1. Дупка, направена от едно забиване на инструмент, обикн. в земята. Направих първата копка. 2. Копване. 3. Разг. Ду...
копна - копнеш, мин. св. копнах, мин. прич. копнал, св. — вж. копвам.
копой - мн. копой, (два) копоя, м. 1. Остар. Ловно куче. 2. Прен. Доверено лице, доносник. Той е копой на шефа. • Душа като копой. 1. Имам...
копче - мн. копчета, ср. 1. Пластмасово, метално, кокалено кръгче, приспособено за пришиване към дреха, за да държи прибран някакъв отвор,...
кораб - мн. кораби, (два) кораба, м. 1. Голям плавателен съд (каран отначало с платна, сега с машинен двигател) за пренасяне на хора или т...
корав - корава, кораво, мн. корави, прил. 1. Който е твърд или е станал твърд. Кораво легло. Корав плод. Корава земя. Корав хляб. 2. Който...
корал - мн. корали, м. 1. Морско неподвижно животно, живеещо на големи колонии по скалите, понякога образуващи острови. Коралите имат варо...
коран - само ед. Свещена книга на мюсюлманите, която съдържа религиозното учение на Мохамед. Чета Корана.
корда - мн. корди, ж. 1. Струна на музикален инструмент. 2. Здрава тънка нишка от синтетична материя. Корда на въдица. 3. Въже, употребява...
корем - мн. кореми, (два) корема, м. 1. Част от кухината на тялото на човек или животно с храносмилателните органи. Боли ме коремът. Голям...
корен - мн. корени, (два) корена, м. 1. Подземната част на растение, с която се крепи в почвата и извлича вода и хранителни вещества от не...
кория - мн. кории, ж. Малка гора, обикн. на равно място. Корията е оградена с ниви. В корията е прохладно и свежо.
кормя - кормиш, мин. св. кормих, мин. прич. кормил, несв.; какво. Изваждам вътрешностите на заклано животно. Кормя агне. Кормя риба.
косач - мн. косачи, м. Човек, който коси (сено).
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: