Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

- Намерени са 3364 думи от търсенето
извия - извиеш, мин. св. извих, мин. прич. извил, св. — вж. извивам.
извря - извриш, мин. св. изврях, мин. прич. изврял, св. — вж. извирам.
излян - изляна, изляно, мн. излени, прил. Който е изсипан, който се е излял (за течност или рядка маса).
излят - излята, излято, мн. излети, прил. 1. Който е положен в калъп, форма, кофраж. 2. Който е точен по размери, по тялото, добре ушит. Р...
измия - измиеш, мин. св. измих, мин. прич. измил, св. — вж. измивам.
изпия - изпиеш, мин. св. изпих, мин. прич. изпил, св. — вж. изпивам.
изрив - само ед. Обрив по кожата от петна, пъпки.
изявя - изявиш, мин. св. изявих, мин. прич. изявил, св. — вж. изявявам.
имидж - само ед. Образ, който е създаден в обществото за отделен човек, група, институция, държава; репутация. Имам добър имидж. Подобрява...
иприт - само ед. Бойно отровно вещество с миризма на ряпа или хрян, което предизвиква изрив и общо отравяне.
искря - искриш, мин. св. искрях, мин. прич. искрял, несв. Изпускам искри, блестя. Очите й искрят. Водата искри. Виното искри.
ичкия - мн. ичкии, ж. Разг. Алкохолно питие.
килия - мн. килии, ж. 1. Стая за затворник. В една килия са затворени петима души. 2. Стая за монах в манастир. // прил. килиен, килийна, ...
кибик - мн. кибици, м. Разг. Пренебр. Човек, който дълго стои някъде без работа.
килим - мн. килими, (два) килима, м. Изделие от тежка тъкан, художествено оформено с различни шарки и фигури, предназначено обикн. за пост...
клипс - клипсът, клипса, мн. клипсове, (два) клипса, м. 1. Метална щипка към обеца. 2. Обеци с такъв начин на прикрепване. Купих си сребър...
кривя - кривиш, мин. св. кривих, мин. прич. кривил, несв. 1. Какво. Държа накриво, накланям, извивам на една страна. Кривя си врата. Кривя...
лимит - само ед. Граница, пределна норма, обикн. за изразходване на нещо. Лимит за ток. Водата над лимита струва по-скъпо. Вмествам се в л...
лилия - мн. лилии, ж. Луковично растение с право стъбло и едри бели цветове. • Водна лилия. Водно растение с едри цветове над водата.
линия - мн. линии, ж. 1. Реална или мислена черта, която съединява две точки или е граница при пресичането на две повърхности. Права линия...
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: