Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

чик - Намерени са 43 думи от търсенето
чак - нареч. 1. За означаване на отдалеченост по време или място. Чак след три седмици разбрах истината. 2. За подчертаване на степента,...
чук - междум. За наподобяване на звук от чукане, от удар. Чук, чук, има ли някой?
чек - чекът, чека, мн. чекове, (два) чека, м. 1. Документ, подписан от вложителя по някаква сметка за получаване на определена сума.2. К...
бик - бикът, бика, мн. бикове и бици, (два) бика.Мъжко говедо за разплод.
вик - викът, вика, мн. викове, (два) вика, м.1. Гръмък, силен звук, издаден с гласа. Чуха се викове. Отчаян вик разтърси тишината.2. Зов...
лик - ликът, лика, мн. ликове, (два) лика, м. 1. Лице на човек. Помня лика му. 2. Прен. Образ, външен вид, духовен облик. Нравствен лик....
пик - пикът, пика, само ед., м. Заострен планински връх със стръмни склонове. • Час пик. Върхов час; период на интензивно движение, на н...
тик - тикът, тика, мн. тикове, (два) тика, м. Несъзнателно нервно повтарящо се движение на лицев мускул или друга част на тялото. Имам т...
чий - чия, чие, мн. чии, въпр. мест. 1. Като прил. При въпрос за притежателя на предмет или лице на кого. Чие е това дете? Чии са тези р...
чим - чимът, чима, мн. чимове, (два) чима, м. Четвъртито парче земя с израсла трева, което се използва за покриване на площи. Подмениха ...
чин - чинът, чина, мн. чинове и чинове, (два) чина, м. Училищна мебел — наклонен плот за писане или рисуване, свързан със скамейка.
чип - чипа, чипо, мн. чипи, прил. За нос — малък, с вирнат нагоре край.
чит - междум. За изпъждане на куче; чиба.
шик - шикът, шика, само ед. Проява на вкус; елегантност, изящество.// прил. шик.//нареч. шик.
щик - , щикът, щика, мн. щикове, (два) щика, м. Подобно на нож хладно оръжие, което се поставя на върха на пушка. •Посрещам/посрещна на ...
ачик - 1. Прил. Отворен; светъл; ясен; явен; неприкрит . Ачик работа.2. Нареч. Отворено; ясно; светло; явно; неприкрито.
датчик - мн. датчици, (два) датчика, м. Уред, който регистрира и показва данни за действието и проявите на механизъм, апарат, организъм или...
поручик - мн. поручици, м. Истор. Офицерски чин, равен на старши лейтенант.
артелчик - мн. артелчици.В армията - войник комуто е поверена артелна.
закупчик - мн. закупчици, м. Лице, което по длъжност закупува стоки, материали и др. за учреждение или предприятие. Работи като закупчик.
страници: 1 2 3
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: