| чес - Намерени са 211 думи от търсенето |
|---|
| час - часът, часа, мн. часове, (два) часа. 1. Мерна единица за време, която се равнява на една двадесет и четвърта част от денонощието, ... |
| лес - лесът, леса, мн. лесове, (два) леса, м. Голяма вековна гора. Сибирски лес. Дълбокият лес. Девствени лесове. |
| пес - песът, песа, мн. песове, (два) песа, м. Голямо куче. Къде водиш тоя пес? // прил. песи, песя, песе, мн. песи. • Песи син. Негодник... |
| фес - фесът, феса, мн. фесове, (два) феса, м. 1. Мюсюлманска шапка от червен вълнен плат с форма на пресечен конус и с пискюл в средата.... |
| чеп - чепът, чепа, мн. чепове, (два) чепа, м. 1. Чвор. 2. Дървена запушалка на бъчва или каца. |
| чек - чекът, чека, мн. чекове, (два) чека, м. 1. Документ, подписан от вложителя по някаква сметка за получаване на определена сума.2. К... |
| чер - черно, мн. черни, прил. Черен. • Чер пипер. Черен пипер. |
| чет - неизм. Остар. Брой. • Нямат чет. Твърде много са. |
| чест - честта, само ед., ж. 1. Съвкупност от нравствени качества и принципи на отделната личност, които са достойни за уважение и създава... |
| чесън - само ед. Вид лук с глава, съставена от няколко дяла, който има силна миризма и е с лютив вкус. // прил. чеснов, чеснова, чесново, ... |
| чесало - мн. чесала, ср. Гребен за чесане на коне и други едри животни. |
| почест - почестта, мн. почести, ж. Външен израз на уважение, почит. |
| кичест - кичеста, кичесто, мн. кичести, прил. 1. За дърво или растение — който има гъсти клони и листа. Кичест орех. Кичест храст. Кичест н... |
| честен - честна, честно, мн. честни, прил. 1. Който е добросъвестен, прям, искрен, откровен. Честен мъж. 2. Който изразява такива качества.... |
| честит - честита, честито, мн. честити, прил. 1. Остар. Щастлив. Честито семейство. Царю честити! 2. При поздрави и благопожелания — да нос... |
| валчест - валчеста, валчесто, мн. валчести.Кръгъл, объл, кълбовиден. Валчесто лице. |
| вчесвам - вчесваш, несв. и вчеша, св.; какво/кого.Прокарвам четка, гребен през коса, косми, за да ги пригладя и сложа в ред; сресвам.— вчесв... |
| зачестя - зачестиш, мин. св. зачестих, мин. прич. зачестил, св. — вж. зачестявам. |
| злочест - злочеста, злочесто, мн. злочести, прил. 1. Който е нещастен, с лоша съдба, със зла участ. 2. Който е изпълнен с нещастия, с беди. ... |
| начесто - нареч. Нагъсто, в малки интервали от време или място. Склонът беше много стръмен и трябваше начесто да спират. |