мн. центрове, (два) центъра, м. 1.
Точка, която е еднаквоотдалечена от
всички точки на
окръжност или
кълбо. 2. Средна
част на нещо. В центъра на Европа. В центъра на пустинята. В центъра на града са разположени административните сгради. 3. Място, където е съсредоточено нещо; важен пункт. Културен център. Велико Търново е един от университетските центрове. Областен център. 4. Група нервни клетки, които регулират някаква дейност в организма. Дихателен център. Център на речта. 5. Основна, важна тема на разговор или творба. 6. Играчи, които организират нападението в някои колективни спортове. 7. Партийни групировки с умерена политика без ляв или десен уклон. • Център на тежестта. 1. Точка в тяло, в която най-силно действа земното привличане. 2. Прен. Най-важното, същността. • Център на внимание. Лице, явление или предмет, върху които е съсредоточено вниманието.
в съня предупреждава, че ще ти се наложи да балансираш между противоположни страсти.