х------ - Намерени са 79 думи от търсенето |
хвъркам - хвъркаш, несв. Хвърча на кратки разстояния; подхвръквам. |
хвръкна - хвръкнеш, мин. св. хвръкнах, мин. прич. хвръкнал, св. — вж. хвръквам. |
хвъргам - хвъргаш, несв. Разг. Хвърлям. // същ. хвъргане, ср |
хвъргач - мн. хвъргачи, м. Човек, който хвърля. Копиехвъргач. |
хвъркат - хвърката, хвъркато, мн. хвъркати, прил. Остар. 1. Който може да лети, хвърчи. Хвъркати животни. 2. Прен. Който се движи много бърз... |
хвърлей - хвърлеят, хвърлея, мн. хвърлеи, (два) хвърлея, м. Разстоянието, което ограничава един хвърлен камък като мерна единица. Живеят на ... |
хвърлям - хвърляш, несв. и хвърля, св. 1. Какво. Като замахвам, заставям нещо, което държа, да лети, да пада; мятам, запращам, отпращам. Хвъ... |
хлъзвам - хлъзваш, несв. и хлъзна, св. Хлъзгам веднъж или поединично. — хлъзвам се/хлъзна се. Хлъзгам се веднъж или поединично. |
хлъзгав - хлъзгава, хлъзгаво, мн. хлъзгави, прил. По който лесно се хлъзга; плъзгав. Хлъзгави стъпала. |
хлъзгам - хлъзгаш, несв.; какво. Движа по гладка повърхност, която не оказва съпротивление. Хлъзгам чантата по снега. — хлъзгам се. 1. Движа... |
хлътвам - хлътваш, несв. и хлътна, св. 1. Вмъквам се, вдълбавам се навътре. Дъската на пода е хлътнала. Коремът му е хлътнал. 2. Пропадам на... |
хлъцвам - хлъцваш, несв. и хлъцна, св. Хълцам веднъж или поединично. • Хлъцвам/хлъцна от изненада. Силно се изненадвам, оставам учуден. |
хълмист - хълмиста, хълмисто, мн. хълмисти, прил. В който има много хълмове. Хълмист релеф. |
ханджия - мн. ханджии, м. Владетел, стопанин на хан. // прил. ханджийски, ханджийска, ханджийско, мн. ханджийски. Ханджийски кон. // същ. ха... |
хоросан - само ед. Полутечна смес от гасена вар, пясък и вода, използвана в строителството за зидане и мазане. // прил. хоросанов, хоросанов... |
хазайка - мн. хазайки, ж. Жена хазаин. |
хазяйка - мн. хазяйки, ж. Жена хазяин. |
хайлайф - само ед. Висшето общество и животът, който то води. Хайлайфът на обществото. // прил. хайлайфен, хайлайфна, хайлайф-но, мн. хайлай... |
хаймана - мн. хаймани, м. и ж. Разг. Пренебр. Непрокопсан човек; безделник, негодник, нехранимайко, скитник. |
халосам - халосаш, св. — вж. халосвам. |