| х------ - Намерени са 79 думи от търсенето |
|---|
| хласкам - хласкаш, несв.; какво/кого. Разг. Удрям със замах, грубо, като предизвиквам шум; блъскам, хлопам. Хласкам вратата. |
| хлопвам - хлопваш, несв. и хлопна, св. 1. Хлопам веднъж или поединично. 2. Какво. Затварям със замах врата, прозорец и под., като предизвикв... |
| ходатай - ходатаят, ходатая, мн. ходатаи, м. Човек, който ходатайства. |
| хонорар - мн. хонорари, (два) хонорара, м. Парично възнаграждение за написана статия, книга или за извънредна квалифицирана услуга, която не... |
| хоругва - мн. хоругви, ж. Спец. Църковно знаме, с което се водят шествията при различни обреди. |
| храбрец - мн. храбреци, м. 1. Храбър човек; юнак. 2. Прен. Ирон. Страхливец. Такива храбреци не ни трябват. |
| хралупа - мн. хралупи, ж. Дупка в ствола на дърво, образувана при изгниването му от старост. |
| храсвам - храсваш, несв. и храсна, св, Разг. Храскам веднъж или поединично. |
| храскам - храскаш, несв. Разг. Удрям силно, със замах, като предизвиквам шум; хряскам, тряскам. |
| хрипкав - хрипкава, хрипкаво, мн. хрипкави, прил. Хриплив. // нареч. хрипкаво. // същ. хрипкавост, хрипкавостта, ж. |
| хроника - мн. хроники, ж. 1. Истор. Средновековно съчинение, в което в последователен ред се описват исторически събития; летопис. Ма-насиев... |
| хрупвам - хрупваш, несв. и хрупна, св. Хрупам веднъж или поединично. |
| хрупкав - хрупкава, хрупкаво, мн. хрупкави, прил. Който е твърд, но крехък и издава специфичен приглушен и отсечен шум при натискане или раз... |
| хрупкам - хрупкаш, несв. Хрупам леко, по малко. // същ. хрупкане, ср. |
| хрусвам - хрусваш, несв. и хрусна, св. Хрускам веднъж или поединично. |
| хрускам - хрускаш, несв. 1. Какво. Ям, като раздробявам със зъби нещо твърдо и издавам специфичен рязък шум. Хрускам дражета. 2. Хрущя. // с... |
| хрясвам - хрясваш, несв. и хрясна, св. Хряскам веднъж или поединично. |
| хряскам - хряскаш, несв. Разг. Храскам. |
| хубавец - мн. хубавци, м. 1. Хубав (в 1 знач.) мъж; красавец. 2. Ирон. Негодник, хубостник. |
| хубавея - хубавееш, мин. св. хубавях, мин. прич. хубавял, несв. 1. Ставам все по-хубав; разхубавявам се. От ден на ден момата хубавееше. 2. ... |