| хра - Намерени са 62 думи от търсенето |
|---|
| нахраня - нахраниш, мин. св. нахраних, мин. прич. нахранил, св. — вж. нахранвам. |
| отхраня - отхраниш, мин. св. отхраних, мин. прич. отхранил, св. — вж. отхранвам. |
| охранен - охранена, охранено, мн. охранени, прил. Дебел, тлъст. Охранена овца. |
| храбрец - мн. храбреци, м. 1. Храбър човек; юнак. 2. Прен. Ирон. Страхливец. Такива храбреци не ни трябват. |
| хралупа - мн. хралупи, ж. Дупка в ствола на дърво, образувана при изгниването му от старост. |
| храсвам - храсваш, несв. и храсна, св, Разг. Храскам веднъж или поединично. |
| храскам - храскаш, несв. Разг. Удрям силно, със замах, като предизвиквам шум; хряскам, тряскам. |
| охранвам - охранваш, несв. и охраня, се.; кого/ какво. Давам да яде много, за да затлъстее; угоявам. |
| подхраня - подхраниш, мин. св. подхраних, мин. прич. подхранил, св. — вж. подхранвам. |
| прехрана - само ед. 1. Прехранване. 2. Храната, с която едно семейство поддържа живота си; препитание. Набавям прехрана. |
| прехраня - прехраниш, мин. св. прехраних, мин. прич. прехранил, св. — вж. прехранвам. |
| храненик - мн. храненици, м. Разг. Чуждо дете, което се отглежда като свое и обикн. се осиновява. // същ. умал. хранениче, храненичета, ср. |
| хранилка - мн. хранилки, ж. Приспособление за хранене на животни и птици. Децата поставиха хранилки в гората. |
| хрантутя - хрантутиш, мин. св. хрантутих, мин. прич. хрантутил, несв.; кого/какво. Разг. Грубо. Храня, издържам този, който не заслужава или ... |
| захранвам - захранваш, несв. и захраня, св. 1. Кого. Започвам да давам на кърмаче (дете или животно) друга храна освен кърма. Захраниха го с к... |
| изхранвам - изхранваш, несв. и изхраня, св.; кого/ какво. 1. Задоволявам с храна. Изхранват животните с царевица. 2. Изкарвам средства за прех... |
| нахранвам - нахранваш, несв. и нахраня, св.; какво/кого. Храня човек или животно до пълното им насищане. Нахраних кокошките. — нахранвам се/на... |
| отхранвам - отхранваш, несв. и отхраня, св.; кого/ какво. Отглеждам (и възпитавам). Какви синове е отхранила. |
| охранител - охранителят, охранителя, мн. охранители, м. Лице, което охранява. |
| охранявам - охраняваш, несв.; кого/какво. Пазя, предпазвам; бдя за сигурността. Охранявам завод. |