хоп - Намерени са 22 думи от търсенето |
хап - хапът, хапа, мн. хапове, (два) хапа, м. Разг. Малко блокче лекарство, което се гълта наведнъж; хапче, таблетка. Вземам два хапа на... |
поп - попът, попа, мн. попове, (два) попа, м. 1. Православен свещеник. 2. Изобщо свещеник. 3. Прен. Разг. Карта за игра с нарисувана на ... |
топ - топът, топа, мн. топове, (два) топа, м. Тежко огнестрелно оръдие. Топът гръмна. // същ. умал. топче, мн. топчета, ср. • На топа на... |
ход - ходът, хода, мн. ходове, (два) хода, м. 1. Само ед. Ходене. Бавен ход. Ускорен ход. 2. Само ед. Начин на движение при ходене; похо... |
хол - холът, хола, мн. холове, (два) хола, м. Голяма стая, помещение в жилище за гости, празненства, почивка; салон, гостна, дневна. // ... |
хор - хорът, хора, ми. хорове, (два) хора, м. 1. Певчески колектив. Детски хор. 2. Вокална партия за много участници. Хор от опера. // п... |
цоп - междум. За наподобяване на звук при падане във вода или в друга течност. |
чоп - чопът, чопа, мн. чопове, (два) чопа, м. Разг. Жребий. Хвърлям чоп. Тегля чоп. |
шоп - шопът, шопа, мн. шопи, м. Българин, който произхожда от Западна България, в района около София, Перник, Самоков. |
психопат - мн. психопати, м. Човек с болна психика. |
сухопътен - сухопътна, сухопътно, мн. сухопътни, прил. Който е свързан с действия върху сушата. Сухопътни войски. |
психопатия - обикн. ед. Разстройство на психическата дейност; душевно разстройство. |
страхопъзла - мн. страхопъзли, ж. Разг. Страхливка. |
стихоплетка - мн. стихоплетки, ж. Жена стихоплетец. |
стихоплетец - мн. стихоплетци, м. Пренебр. Съчинител на бездарни стихове. |
грехопадение - мн. грехопадения, ср.1. Само ед. Според Библията — грехът на Адам и Ева, които нарушили забраната на Бог.2. Прен. Постъпка, извърш... |
страхопъзльо - мн. страхопъзльовци, м. Разг. Страхливец. |
въздухоплаване - само ед.Теория и практика на придвижването по въздуха на апарати, по-леки от въздуха. |
психопатология - само ед. Патология на душевните заболявания. |
въздухоплавател - въздухоплавателят, въздухоплавателя, мн. въздухоплаватели.Лице, което се занимава с теорията или практиката на въздухоплаването. |