мн. усти, ж. 1. Отвор на лицевата част на главата, който служи за поемане на храна, за говорене и дишане. Отварям си устата и лапвам бонбона. 2. Устни. Красива уста. 3. Разг. Прен. Способност да се говори; общителност, дар слово. Има уста, произнася цели речи. Има голяма уста, не можеш да го надду-маш. 4. Прен. Отвор на машина, съд и др. Уста на бутилка. Уста на чувал. • Вземам/взема думата от устата. Разг. Казвам това, което друг е искал да каже. • Гледам в устата (някого). Разг. 1. Угоднича, угаждам му. 2. Гледам го, като яде. • Запушвам/запуша устата (на някого). Разг. 1. Оборвам твърдения със силни аргументи. 2. Накарвам някого да спре да говори. • Има жълто около устата. Разг. Млад, неопитен. • Мед капе от устата му. Разг. Много е любезен. • Оставам/остана с пръст в устата. Разг. Излъган съм в очакванията си. • Плюли си в устата. Разг. Казват едно и също. • С половин уста. Едва-едва, без желание.

ако сънуваш устата си, бъди по-умерен и въздържан в приказките и изявленията си. ако устата ти е прекалено голяма, ще си патиш от ненужни разправии. отворена уста в съня е знак за недостиг и недоимък, а пълна - за изобилие и богатство. ако устата ти е зашита или нямаш уста, ще съумееш да спечелиш или да спестиш пари. уста без зъби означава загуба на приятел.

mouth