уми - Намерени са 58 думи от търсенето |
ами - съюз. Разг. А. |
уви - междум. За изразяване на съжаление, горчивина. Уви, дъждът валеше все така силен. |
умия - умиеш, мин. св. умих, мин. прич. умил, св. — вж. умивам. |
мумио - само ед. Смолоподобен продукт от естествен произход, който се среща в планините, скалите и се употребява още от древността с лечеб... |
кумир - мн. кумири, (два) кумира, м. 1. Статуя на езическо божество, на която се кланят; идол. 2. Прен. Обект на преклонение, обожаване и ... |
кумис - само ед. Питие от ферментирало ко-билешко мляко, разпространено в Централна Азия. |
мумия - мн. мумии, ж. 1. Труп, предпазен от разлагане чрез балсамиране или изсушаване. Древноегипетска мумия. 2. Прен. Много слаб и сух чо... |
умиля - умилиш, мин. св. умилих, мин. прич. умилил, св. — вж. умилявам. |
умиря - умириш, мин. св. умирих, мин. прич. умирил, св. — вж. умирявам. |
умисъл - умисълта, само ед., ж. Намерение, замисъл, съзнание, цел при извършване на нещо. Нямах зла умисъл. Направих го без умисъл. |
кумица - мн. кумици, ж. Жена на кумец. |
умивам - умиваш, несв. и умия, св.; какво/кого. Мия докрай; измивам. • Умивам/умия очите (на някого). Разг. Спасявам от срам, позор; предст... |
умирам - умираш, несв. и умра, св. 1. Преставам да съществувам, издъхвам. Умря млад. От катастрофи умират много хора. 2. Агонизирам, бера д... |
битуми - (фр. bitume по лат. bitumen 'смола')Хим. Смолисти или катрановидни въглеводородни вещества, често с примес на кислород, ... |
албумин - Белтъчни вещества, важна съставка на животинските и растителните тъкани. |
гумилак - само ед.Спец. Смолисто червеникаво вещество, което се образува по клоните на някои тропически дървета, за направа на червен восък,... |
гумирам - гумираш, несв. и св.; какво.Покривам с гумен или каучуков слой.// същ. гумиране, ср. |
луминал - само ед. Вид препарат, спомагащ за успокояване и заспиване; фенобарбитал. |
сумирам - сумираш, несв. и св.; какво. 1. Спец. В математиката — извършвам действието събиране. 2. Обобщавам. Сумирам всички данни. |
умириша - умиришеш, мин. св. умирисах, мин. прич. умирисал, св. — вж. умирисвам. |