уми - Намерени са 58 думи от търсенето |
безумие - мн.безумия.1. Само ед. Лудост.2. Само ед. Безразсъдство, пълна загуба на разум в действия и прояви.3. Безумна проява или постъпка. |
блуминг - мн. блуминги, (два) блуминга, м.Спец. Машина за пресоване на стоманени късове с голямо напречно сечение. |
умишлен - умишлена, умишлено, мн. умишлени, прил. Който е извършен с умисъл. Умишлено убийство. // нареч. умишлено. Извърших престъплението ... |
алуминий - алуминият, алуминия.Химически елемент - сребристобял лек метал.// прил. алуминиев, алуминиева, алуминиево, мн. алуминиеви. |
нумизмат - мн. нумизмати, м. Човек, който се занимава с нумизматика. |
приумица - мн. приумици, ж. Случайно желание, прищявка. |
умиралка - само ед. Разг. Умирачка, смърт. • Не е болка за умиралка. Не е нещо непоправимо, фатално. |
умирявам - умиряваш, несв. и умиря, св.; кого/какво. Карам да стане кротък, послушен, мирен, тих. Умирявам деца. Умирявам куче. - умирявам се... |
умивалня - мн. умивални, ж. Помещение с чешми в обществено заведение. |
умилявам - умиляваш, несв. и умиля, св.; кого. Предизвиквам умиление. Гледката с високата планина го умиляваше. — умилявам се/умиля се. Изпад... |
умирачка - само ед. Разг. Ирон. Смърт, умиралка. Дошла е умирачката. |
шушумига - само ед. Разг. Пренебр. Безличен, свит, дребнав, ограничен човек; мижитурка, мухльо. |
умиление - само ед. Затрогване, разчувстване, разнеженост. Изпадам в умиление от хубавите песни. Гледам с умиление. // нареч. умилено. |
луминатор - мн. луминатори, (два) луминатора, м. Корабно прозорче. |
умирисвам - умирисваш, несв. и умириша, св.; какво/кого. Разг. Правя да мирише; вмирисвам. — умирисвам се/умириша се. Добивам миризма; вмирисв... |
остроумие - мн. остроумия, ср. 1. Само ед. Находчивост при измисляне на духовити изрази; духовитост. Разказите му се отличават с остроумие. 2.... |
умисля се - умислиш се, мин. св. умислих се, мин. прич. умислил се, св. — вж. умислям се. |
предумисъл - само ед. Предварително обмислено намерение; преднамереност. |
злоумишлен - злоумишлена, злоумишлено, мн. злоумишлени, прил. Който е замислен предварително като зло; злонамерен. Злоумишлено убийство. // нар... |
консумирам - консумираш, несв. и св.; какво. Използвам, изразходвам, потребявам.// същ. консумиране, ср. |