тро - Намерени са 310 думи от търсенето |
антропоиди - (по антропо- + -оид)Зоол. Човекоподобни маймуни - шимпанзе, горила, орангутан, гибон. |
ветроходка - мн. ветроходки.Разг. Ветроходна лодка. |
гастрольор - мн. гастрольори, м.Артист, музикант, състав на гастрол. |
гастроскоп - (по гастро- + rp. skoрео 'гледам')Мед. Уред за пряко наблюдение на стомаха отвътре. |
детронирам - детронираш, несв. и св. 1. Кого. Свалям от трона, лишавам от властта на монарх. 2. Прен. Кого/какво. Свалям от заеман пост или пол... |
електрокар - мн. електрокари, (два) електрокара, м. Малка товарна кола с електродвигател за обслужване на цехове, гари и др. |
застройвам - застройваш, несв. и застроя, св. Слагам застройка на ястие, обикн. супа. Супата се застройва, докато е гореща. |
застроявам - застрояваш, несв. и застроя, св.; какво. Изпълвам с постройки площ, място. Целият район е застроен с жилищни блокове. // същ. заст... |
пъстрокрил - пъстрокрила, пъстрокрило, мн. пъстрокрили, прил. Който е с пъстри криле. Пъстрокрила пеперуда. |
ветроходен - ветроходна, ветроходно, мн. ветроходни.1. За плавателен съд с платна — който се движи от вятъра. Ветроходна лодка. Ветроходна яхта... |
ветроходец - мн. ветроходци.Лице, което управлява ветроходен плавателен съд. |
димитровче - мн. димитровчета, ср. Разг. Подобно на хризантема градинско цвете, което цъфти късно през есента. |
електрожен - мн. електрожени, (два) електрожена, м. Уред за спояване на метали чрез електрическа дъга. |
електролит - само ед. Спец. Вещество, което в разтвор или в разтопено състояние провежда електрически ток и едновременно с това се разлага от н... |
електромер - мн. електромери, (два) електромера, м. Уред за отчитане на изразходваната електрическа енергия. |
еритроцити - само мн. Спец. Червените кръвни телца, които съдържат хемоглобин. Увеличени еритроцити. |
илюстровам - илюстроваш, несв. Илюстрирам. |
катастрофа - мн. катастрофи, ж. 1. Злополука при сблъскване на две превозни средства или при повреда, обикн. с трагични последици. На пътя има ... |
контрольор - мн. контрольори, м. Служител, който извършва контрол над работа, качество, спазване на правила. |
лустросвам - лустросваш, несв. и лустросам, св.; какво. 1. Остар. Лъскам, лакирам. Лустросвам обувки. 2. Прен. Придавам външен блясък. Лустроса... |