тра - Намерени са 339 думи от търсенето |
натрапник - мн. натрапници, м. Човек, който се натрапва; нахалник. // прил. натрапнически, натрапническа, натрапническо, мн. натрапнически. |
натрапчив - натрапчива, натрапчиво, мн. натрапчиви, прил. Натраплив. // същ. натрапчивост, натрапчивостта, ж. |
неутрален - неутрална, неутрално, мн. неутрални, прил. 1. Който не взема страна в спор или война. 2. Който пази неутралитет. 3. Спец. Който не... |
отражавам - отражаваш, несв. Отразявам. |
отражател - отражателят, отражателя, мн. отражатели, (два) отражателя, м. Отразител. |
отражение - мн. отражения, ср. 1. Образ на предмет в гладка, огледална повърхност. Видя отражението си в реката. 2. Връщане на звуков или свет... |
отразител - отразителят, отразителя, мн. отразители, (два) отразителя, м. Устройство, което отразява светлинни или звукови вълни. |
отразявам - отразяваш, несв. и отразя, св.; какво. 1. Възпроизвеждам образа на нещо. Реката отразяваше целия град. 2. Изпращам в обратна посок... |
отраствам - отрастваш, несв. и отрасна, св. 1. Ставам голям, пораствам. Децата ни вече отраснаха. 2. Прекарвам детството си, пораствам някъде.... |
пострадам - пострадаш, св. — вж. пострадвам. |
страдалка - мн. страдалки, ж. Жена страдалец. |
страдален - страдална, страдално, мн. страдални, прил. Който е страдал. Страдален народ. // нареч. страдално. |
страдалец - мн. страдалци, м. Човек, който страда или е страдал. Велик страдалец. // прил. страдалчески, страдалческа, страдалческо, мн. страд... |
страдание - мн. страдания, ср. Дълбока физическа или душевна болка; мъка, терзание, мъчение. Страданията на болния бяха изписани на лицето му. |
странирам - странираш, несв. и св.; какво. Спец. Разделям печатан текст по страници. |
страничен - странична, странично, мн. странични, прил. 1. Който е разположен встрани, отстрани на нещо или на някого. Страничен прозорец. 2. К... |
странница - мн. странници, ж. Жена странник. |
странство - само ед. Разг. Чужбина. Отивам в странство. |
стратегия - мн. стратегии, ж. Обща, предварително начертана насока в ръководеното на война, битка, дейност, която трябва да доведе до победен,... |
страховит - страховита, страховито, мн. страховити, прил. Който предизвиква страх; страшен, ужасяващ. Страховит вик. // нареч. страховито. Изр... |