тиха, тихо, мн. тихи, прил. 1. Който се чува слабо. Тих глас. Тиха песен. 2. Който е изпълнен с тишина, мълчание, спокойствие. Тиха нощ. Тих двор. Тиха улица. 3. Който е спокоен, неподвижен, неоживен. Тихо езеро. Тих площад. 4. Прен. За човек — който е спокоен, кротък. 5. Прен. За радост, скръб, тъга — който не се проявява външно, шумно. • Тиха вода. Разг. За човек, който е потаен, тих, но може да навреди на някого.

Антихрист ако видиш насън, показва че ще се обвържете с лоша връзка. Ако имате възможност, избегнете я.

quiet