песента, мн. песни, ж. 1. Словесна
творба, която се пее. Български народни песни. 2. Звуците, издавани от някои насекоми и птици.
Песента на славея. Песента на щурците. 3. Лирическа поетическа творба, която разкрива настроения. 4. Епическо
произведение с
героичен характер. Песен за Роланд. 5. Малка музикална творба. // прил. песенен, песенна, песенно, мн. песенни. Песенно творчество. • Вечната/старата/същата песен. Пренебр. Нещо познато, което пак се повтаря, е Запявам друга песен. Променям поведението и думите си, държа се различно, е Изпях си песента. 1. Изживял съм вече живота си. 2. Негоден съм вече за употреба. Тази чанта си изпя вече песента. 3. Нямам вече влияние, власт, • Лебедова песен. Предсмъртна творба, последна изява.
Песен чуеш ли насън, ще се радваш.
Ако пееш песен, ще имаш чиста съвест и добри приятели.
Aко друг пее песен, благополучно ще уредиш стари сметки.
Aко си тананикаш, някой познат или приятел ще напомни за себе си.
Приспивна песен в съня е знак за спокойствие и радост.
Ако пее жена, чакай някои неприятности или усложнения в работата си.
Ако пее мъж, ще постигнеш успех.
Детско пеене е предупреждение за оплаквания и негодувание.
Хорова песен обещава материално благополучие и просперитет.